Хората обичат да се страхуват
Последно: 31 октомври 2015 г. в 11:56
С наближаването и идването на Хелоуин, особено в англоговорещите страни, е трудно да се скриеш от светещи привидения, гоблини и разни страшни създания.
Но някои хора отиват още по-далече и сами търсят филми на ужасите и къщи с призраци, които са способни да предизвикат страх. Какво ръководи човека, когато иска да преживее нещо, което да го разтрепери от страх?
Насладата вероятно идва не от самия страх, твърдят експертите, а от физическото и емоционалното разтоварване, които настъпват след преживяването на страшна ситуация.
За някои хора желанието да изпитват страх е една от проявите на необходимостта от доза адреналин, която другите получават от скокове с парашути или бънджи, от катерене по опасни чукари и дори от прием на наркотици. Страхът може да помогне на хората да идентифицират себе си и да преборят своите собствени психически чудовища.
„Страхът е отрицателна емоция, която идва, когато човек усеща заплаха под въздействието на нещо, което не му харесва – разказва Глен Спаркс (Glenn Sparks), специалист по личностна комуникация, който изучава влиянието на медиите върху хората в университета „Пардю” в щата Индиана. – По време на целия процес по изучаване на тази тема не съм открил емпирични доказателства, че хората наистина харесват да преживяват емоции като страх. Но съм виждал доказателства, че се наслаждават на други неща, които се съпровождат от страх”, допълва ученият.
Желанието да се изпитва страх не е универсално. В хода на изследвания Спарк е отбелязал, че само около една трета от хората твърдели, че си търсят „страшни развлечения”. Друга една трета се стараели изобщо да избягват преживяването на подобни емоции, а останалата част заема златната среда и твърди, че може да „приеме” известен страх, ако той не е прекалено екстремен, но само в случай че преживяваният опит ще бъде интересен.
Дори хората, които обичат филми на ужасите, често „страдат” от навика да преживяват негативни емоции, защото честото чувство на безпокойство се запомня от амигдалата на главния мозък и дълго не се изтрива. Затова филмите на ужасите продължават да плашат хората за дълги периоди от време.
След гледането на филма „Челюсти” например много хора се отказали да плуват в океана, а след гледането на „Психоза” голямо количество се отказали да вземат душ, без да помолят някой да надникне зад завеската в банята. А „Заклинателят” толкова силно наплашил някои хора, че се наложило да ги успокоява психолог.
Страхът изкривява пространството
Змията, която пълзи към човека, може да е по-далечe, отколкото му се струва. Страхът е способен да изкривява възприемането на приближаващи се обекти, карайки ни да недооценяваме разстоянието до заплахата. Такива са изводите от изследване, публикувано в сп. Current Biology.
„Нашите резултати говорят, че емоциите и възприятието не са напълно разделими в съзнанието – твърдят психолози от университета „Емори” (щата Джорджия) и Лондонския университет. – Страхът може да влияе на самите основи за това как възприемаме света около нас. Тези резултати са важни за разбирането на същината на клиничните фобии.”
Участници в изследване оценявали кога дадено изображение от екрана на компютъра ще се „докосне” до тях. Картинките били увеличавани със секунди, имитирайки приближаване. Всеки участник трябвало да натисне бутонче в момента, когато показаният обект би трябвало да се „сблъска” с него.
Всички били склонни да недооценяват времето до приближаването на плашещи обекти като змии или паяци. В случаите с неплашещи обекти, например зайци или пеперуди, такова недооценяване липсвало.
„Типът обект влияе на възприятието за неговото приближаване. Ако се боим от нещо, смятаме, че то ще ни настигне по-бързо”, твърдят изследователите. И добавят: „Вече можем да предвидим с колко може да бъде приближено времето на контакта, като определим нивото на страха пред обекта. Колкото по-силно се бои човек, толкова повече забързва времето на приближаване.”
Засега не може с точност да се каже каква е причината на това недооценяване. Възможно е да ни се струва, че страшният обект се движи по-бързо, отколкото в действителност. А може би страхът увеличава размера на „личното пространство”, което обикновено се ограничава от дължината на протегната ръка.
И все пак преданите привърженици на ужаса и страха се връщат към любимата си емоция отново и отново. Една от причините е феномен, известен като „предаване на нервното възбуждане”. Когато човек го е страх, се повишава честотата на сърдечните съкращения, променя се честотата на дишането и мускулното напрежение на фона на други непроизволни реакции.
Подобна възбуда невинаги е приятна. Но когато крайното чувство на вълнение си отиде, то се заменя от също толкова интензивно и силно чувство на облекчение. Насладата идва от края на стресовата ситуация и възтържествуването на облекчението.
„Хората може да си спомнят някой филм на ужасите и да си кажат: „Колко хубаво ми беше след това.” Те си спомнят изключително за преживяната положителна емоция после, а не за чувството на страх. Тоест в паметта се отлага невероятната сила на положителните емоции, дори известно време да са съпровождани от отрицателни преживявания”, казва Спаркс.
Ужасът включва в себе си и сексуален елемент. През 1986 г. в един експеримент тийнейджъри от двата пола гледали страшен филм. Изследователите отбелязали, че когато момичетата се страхували, момчетата ги смятали за по-привлекателни, отколкото когато вяло обсъждали колко скучен е филмът. Освен това момичетата повече харесвали момчетата, които „се държали храбро” и равнодушно реагирали на ставащото на екрана.
„Филмите на ужасите са филми, при гледането на които хората най-често се прегръщат”, казва Стюарт Фишкоф (Stuart Fischcoff), психолог и сценарист, който сега е главен редактор на Списанието за медийна психология (Journal of Media Psychology). – Момчетата в този случай изпълняват ролята на безстрашен мъж, а момичетата са в ролята на девици в бедстващо положение.”
Има и други теории, които изясняват защо хората търсят ситуации, които ги плашат. Едната е, че ние можем да проектираме нашите собствени негативни емоции върху „лошите” в страшните филми, което ни помага да се наслаждаваме на победата над тях, а съответно на подсъзнателно ниво това е победа над собствените ни отрицателни емоции.
Друга причина е, че интензивно преживяваният опит ни откъсва от реалния живот, предлагайки ни нещо необичайно, на което трудно можем да се съпротивляваме, като например на катастрофа край пътя. Каквито и да са причините, няма нищо лошо в желанието да преживяваме такива емоции.
Независимо че някои изследвания сочат, че страшните филми и видеоигри може да развият в човека агресия и враждебност, повечето хора не правят „ужасни неща” след случайно гледане на филм на ужасите или посещение на „къща с призраци”.
„Предполагам, че човек трябва да следва своите инстинкти, защото само по този начин може да се чувства добре. Ако на мен това не ми харесва, няма да го правя, но ако ми носи удоволствие, със сигурност ще го сторя”, заключава Фишкоф.
Източник: Discovery News
