Защо ѝ е трябвало на Пандора да отваря кутията с бедите?

Според древногръцкия мит за наказание на хората за похитения за тях огън от Прометей Зевс създал любопитно момиче – Пандора. Тя знаела, че е опасно да отваря сандъка с тежък капак, изпратен от боговете. Но било невъзможно да обуздае женското си любопитство и когато никой не я виждал, Пандора вдигнала капака. Оттам по света се разлетели нещастия и беди, а под хлопнатия капак на дъното останала само едната надежда.

Сега учените от университета Уисконсин в Мадисън са изяснили, че ефектът Пандора – желанието да се разбере нещо страшно и зловещо – е присъщ на повечето хора. Изследването е публикувано в сп. Psychological Science.

Учените са провели серия експерименти. В първия от тях взели участие 54 студенти. Те били поканени в лабораторията и преди началото на изследването трябвало да изучат електрошокови химикалки, уж останали от предишния експеримент.

При натискането на бутончето на такава химикалка неприятен електрически заряд удря ръката.

Химикалките били в три различни цвята – червен, зелен и жълт. Червеният означавал, че химикалката е заредена, зеленият – че не е заредена, а жълтият, че не е известно дали химикалката ще подаде електрически заряд, или не.

Експериментът установил, че доброволците почти не докосвали зелените и червените химикалки, но активно натискали бутончетата на жълтите в опит да изяснят дали ще ги удари ток, или не.

При втория експеримент студентите получили 30 химикалки в три цвята и отново станало ясно, че доброволците игнорират червените и зелените, но с интерес изясняват кои от жълтите химикалки са заредени.

„Любопитството е накарало Пандора да отвори сандъка с бедите – точно по същия начин хората не могат да преборят любопитството и се опитват да разберат очевидно неприятни неща – коментира авторът на изследването Буан Жуан. – Според нас  любопитството произхожда от страха от неизвестното. Хората си мислят: по-добре неприятна истина, отколкото неизвестност.“

В хода на третия експеримент студентите седнали пред компютр. Доброволците виждали на техния монитор изображения на 48 иконки. При натискането на иконката с надпис „пирон“ се разнасял звук, който възниква при прокарването на пирон по дъска. При натискането на иконката с надпис „вода“, участникът можел да се наслади на звука на течаща вода.

Имало и трети тип иконки. При натискането им можело да се чуе както неприятният звук на гвоздея, така и приятното шумолене на водата.

И отново повечето от доброволците избирали иконките с непредсказуемия резултат.

Освен това изследователите изяснили, че доброволците, които не натискали третия тип иконки, се чувствали много по-щастливи след експеримента, отколкото „любителите на неизвестното“.

Според авторите на изследването, „макар че любопитството се разглежда като човешко благо, то често може да бъде и човешко проклятие. Често ние не можем да се откажем от желанието да разберем очевидно неприятна информация“.

По-рано любопитството е разглеждано основно като положително явление, водещо към познание на новото и представляващо корен на любознателността. Според учените любопитството много зависи от външните фактори, околната среда, а също от получения по-рано опит.