Защо ни е да затъмняваме звездите?

На екзопланетите може да се погледне различно. „Кеплер”, докато беше жив и здрав, се вглеждаше в измененията на светимостта на звездите, която се колебае, когато между нея и Земята премине планета.

Така е лесно да се определи размерът, но трудно се определя химичният състав на атмосферата и повърхността. Но има и друг, още по-многообещаващ подход.

Той е предложен още преди „Кеплер” – да се търсят планети пряко, което ще позволи да се видят не характеристиките на звездната светлина, деформирани от планетата, а отразената от нейната повърхност светлина, която носи информация за химичния състав и много други.

Този подход е по-информативен. Програмата Terrestrial Planet Finder, която се е опитала да го използва, през 2007 г. била отложена. След това – още веднъж, и после – пак отменена. За да проработи, проектът изисквал, първо, космически телескоп с огледало, 3-4 пъти по-голямо от предшественика, а второ, огромно огледало във формата на цвете, което да предпазва телескопа от звездната светлина от посоката, противоположна на наблюденията.

Да, всичко това не било много евтино и само по себе си, а с извеждането в Космоса би струвало колкото един-два стратегически бомбардировача. Пък и може да се видят само земеподобни планети, живеещи в околностите на близките десет слънцеподобни звезди (не по-далече от 29 светлинни години). Макар че, разбира се, точно тези планети ни интересуват най-много, нали така?

През 2013 година НАСА, изглежда, сериозно реанимира част от концепцията под името Starshade. Съхранена е идеята за засенчване от светлината на наблюдаваната звезда с помощта на разтварящо се огледало. Освен това макет в мащаб 2:1 вече преминава тестово разгръщане на отразяващата повърхност.

Уви, финансите на ведомството са ограничени и изстрелването на Starshade, както и цялата мисия трябва да струват не повече от милиард долара, а той ще се конкурира с друга екзопланетна мисия, с рентгенов телескоп и телескоп за тъмна енергия за парите на НАСА. Следователно за телескопа, който да е 3-4 пъти от предшественика си, може да не стигнат финикийските знаци.

„Късметът ще ни е от полза”, казва по този повод Сара Зигер от Масачузетския технологичен институт, един от членовете на екипа на Starshade. И е права – трудно ще е да се открият с тази мисия десетки земеподобни планети в зоната на обитаемост край близките десет звезди. Но една-две е напълно реално.

Както казва Зигер, трудно е да открием газове – признаци на живот, когато не знаем какво именно търсим, а предположението, че те трябва да приличат на земните газове с биологичен произход може сериозно да ограничи астрономите в техните търсения.

Източник: NewScientist