Защо в района на Хиндукуш има толкова силна сеизмична активност?

Планинската верига Хиндукуш – която се простира на около 800 километра по протежение на границата между Афганистан и Пакистан – изживява повече от 100 земетресения с магнитуд 4.0 или повече всяка година.

Районът е едно от най-сеизмично активните места в света, особено за земетресения със средна дълбочина (трусове между 70 и 300 км под повърхността на планетата). Учените обаче все още не са сигурни какво предизвиква тази активна сеизмична дейност.

Хиндукуш не е разположена на голяма разломна линия, където може да се очаква и голяма сеизмична активност, а регионът е на много километри от зоната на сблъсък, в която се срещат евразийските и индийските тектонични плочи.

Ново проучване, публикувано в списанието Tectonics, може да дава отговор на мистериозните земетресения на Хиндукуш.

Според проучването, планините на Хиндукуш могат да дължат невероятната си сеизмична репутация на „капеща“ навътре в планетата огромна скала, която бавно се оттича от горещата, вискозна мантия. Като самотна капчица вода, която пада от ръба на кранчето, на дълбочина от 150 км под планината се откъсват части от континенталната кора с темп от 10 см на година – и този подземен стрес вероятно предизвиква земетресенията, пишат авторите на новото изследване.

Изследователите открили обезпокоителната аномалия след събиране на данни в продължение на няколко години от земетресения в близост до Хиндукуш. Те откриват, че земетресенията се оформят по начин, създаващ нещо, което прилича на „кръгъл участък“ в който сеизмичната активност е много висока, съобщава съавторът на проучването Ребека Бендик, геофизик от Университета в Монтана.

Тези земетресения също се формират по ясна вертикална ос, започвайки между 100 и 140 км под континента, където твърдата континентална кора се среща с горещата, вискозна горна мантия. Тук, казват изследователите, е мястото, където бавно разтягащата се скала се разпъва най-много и създава напрежение.

Всички тези наблюдения говорят за една твърда скала, която бавно капе в подземния свят – хипотеза, която преди това е била използвана за обяснение на подобна сеизмична активност и под Карпатите в Централна Европа.

Според изследователите, хиндукушското петно вероятно е започнало да капе преди около 10 милиона години, като продължава да се разтяга надолу почти 10 пъти по-бързо от движението на повърхността на планините, докато индийските и евразийските плочи се сблъскват.

Ако са точни, тези резултати могат да са силно доказателство, че геофизичните сили, които са извън субдукцията на тектонските плочи, също могат да предизвикат силни земетресения, плашещи планетата.