Защо все още не сме срещнали извънземни – това е един от най-вълнуващите и сложни въпроси, на които учените все още нямат еднозначен отговор.

Ние активно изследваме Космоса, изпращаме спътници с междузвездни послания и се опитваме да уловим изкуствени радиосигнали. Но до този момент няма нито едно доказателство за съществуването на извънземен разум.

И това въпреки огромния брой звезди и планети във Вселената. Защо се получава така?

Сега се появи нова хипотеза, а нейният автор смята, че причината е стремителното развитие на невронните мрежи.

През 1950 г. физикът Енрико Ферми се запитал дали човечеството е единствената разумна и технологично напреднала цивилизация във Вселената.

Ученият се учудил, че въпреки множеството потенциално обитаеми планети, все още няма следи от разумни извънземни. Разсъжденията му по-късно станали известни като парадокса на Ферми.

Днес съществуват различни обяснения на този парадокс.

Още преди Ферми, през 1933 г., Константин Циолковски в статията си „Планетите са населени с живи същества“ изказал предположение, че нито една високоразвита цивилизация не е влязла в контакт с нас, защото човечеството все още не е достигнало достатъчно висок интелектуален и морален етап на развитие.

„Нали не отиваме на гости на вълците, отровните змии или горилите? Ние ги убиваме. А съвършените същества на небето не искат да постъпват така с нас“, коментира още той.

Тази идея днес е известна като „хипотезата за зоопарка“, но освен нея има десетки различни обяснения на парадокса Циолковски–Ферми.

През 70-те години астрофизикът Карл Сейгън, който положи основите на проекта SETI за търсене на извънземен разум, отбеляза, че ние търсим следи от извънземни в радиодиапазона.

Но с развитието на технологиите използваме все по-къси радиовълни. Изключително трудно е те да се уловят от големи разстояния.

Опитите да открием разумни цивилизации чрез промени във външния вид на други планети също могат да се окажат неефективни.

Ами ако извънземните не живеят в огромни градове, видими от Космоса, а в малки селища, пръснати по провинцията?

Сейгън предположил, че около хиляда години след достигането на нашето днешно технологично ниво, цивилизацията може да се развие дотолкова, че просто няма да можем да я засечем. Защото вече няма да знаем какво да търсим.

С други думи, можем да видим извънземните цивилизации само в тясно „прозорче“ от тяхното развитие, докато по-голямата част от съществуването им протича извън това време.

Майкъл Гарет от Манчестърския университет развива идеята на Сейгън, добавяйки към нея ролята на изкуствения интелект.

Според неговите изчисления, възможностите на невронните мрежи се удвояват на всеки пет години.

А когато тези AI програми достигнат по-високо ниво, скоростта на развитие се увеличава още повече.

Какво ще стане тогава с ширината на „прозореца“, през който можем да видим извънземните?

Изследователят е убеден, че той ще се свие до 20 години. При такива условия и със сегашните средства за наблюдение откриването на извънземни цивилизации е практически невъзможно.

Стремителното развитие на изкуствения интелект толкова ускорява прогреса на извънземния разум, че „прозорецът“ за неговото наблюдение се превръща в тясна цепнатина. Именно така Гарет обяснява парадокса Циолковски–Ферми.

Все пак тази хипотеза е спорна.

Основните съмнения се отнасят до ролята на невронните мрежи — според някои учени човешкият мозък е толкова сложен и непроучен, че засега е невъзможно да бъде възпроизведен изкуствено, камо ли да го надмине.

Следователно, свиване на „прозореца“ заради AI може изобщо да не настъпи.