Земята е голям космически кораб, чиято „товароносимост” вече е на предела си

Земята е космически кораб, като МКС, пише Кийт Купър, астрофизик от университета в Манчестър. И ни предлага: представете си, че животът ви преминава на място, където постоянно сте ограничени в ресурси: вода, въздух, храна и енергия. Вашето оцеляване ще зависи до голяма степен от това как управлявате ресурсите си и уменията си за рециклиране. Точно с това се сблъскват астронавтите на борда на МКС, ще се сблъскат и първите заселници на Луната и Марс, пише Space.com.

Точно така трябва да живеят хората на Земята, ако искат да опазят околната среда.

Космическа станция или извънземна база е система със затворен цикъл. Той трябва да произвежда собствени ресурси, след което да ги обработва, връщайки ги в системата, защото количеството на всичко е ограничено.

Ако се консумира твърде много, астронавтите могат да останат без въздух, храна, вода или енергия, което може да бъде фатално.

Разбира се, доставките идват от Земята от време на време, така че тези системи не са 100% затворени. Но това, което наистина е затворен кръг, е самата Земя, казва ученият.

„Земята има своя собствена носеща способност (способност да издържа на натоварване, като същевременно поддържа нормално функциониране). Още през 1973 г. учените предупредиха, че планетата започва да достига границата на товароносимостта си и скоро човечеството ще има нужда от твърде много енергия, храна, прясна вода вода. Хората замърсяват атмосферата толкова много, че системата със затворен цикъл ще стане неустойчива“, пише експертът.

Това вече може да се види от изменението на климата – то причинява все повече суши, наводнения, горски пожари и други бедствия.

Ново проучване от Германския аерокосмически център описва как технологиите, разработени за живот в затворено космическо местообитание, могат да бъдат приложени на Земята.

Според авторите на изследването едно космическо местообитание трябва да изпълнява множество функции, за да остане система със затворен цикъл. Всяка от тези системи може да се приложи на Земята.

Първо, необходимо е да растете и да доставяте ресурси на системата. В този случай ресурсите означават всичко, което едно местообитание изисква, за да функционира: от храна до енергия.

Тази концепция обаче трябва да се управлява внимателно, защото ако не се контролира, всичко ще рухне.

Например, ако извлечете целия воден лед от лунния реголит твърде бързо, няма да остане такъв за захранване на лунната база за дълго време.

Втората задача е да се рециклират тези ресурси, така че да не се изразходват твърде бързо.

В местообитанията със затворен цикъл нетретираните отпадъци са скъпи и могат да влошат местообитанието с течение на времето. Подобна ситуация би означавала, че всеки път този или онзи ресурс става все по-малко. Освен това те могат да замърсят околната среда, което отново води до нейното влошаване.

Третата задача е самодостатъчността. С изключение на периодичните доставки от Земята, едно космическо местообитание трябва да може да произвежда и ремонтира всичко, от което се нуждае.

И накрая, местообитанието със затворен цикъл трябва да бъде достатъчно устойчиво, за да поддържа екипажа и всеки друг животински или растителен живот за неопределено време.

Ако системата се провали поради злоупотреба, продължителността на живота на местообитанието се намалява значително.

„Вече е очевидно, че всяка от тези точки може да се приложи към Земята“, подчертава изследователят.

Технологиите, които се разработват за Космоса, могат да бъдат полезни и на Земята.

Най-простият пример са слънчевите панели. Те са изобретени през далечната 1954 г., по времето на електроцентралите, работещи с въглища. През тази епоха слънчевите панели не са били толкова популярни, тъй като по това време на Земята не са били много използвани фотоволтаичните клетки.

Слънчевите панели за първи път излязоха в Космоса през 1958 г., инсталирани на сателита Vanguard 1. До 1970 г. тези батерии станаха достатъчно мощни за използване и на Земята.

Днес слънчевите панели са навсякъде, като средният панел произвежда 1,5 киловата електричество на ден, а до 2023 г. слънчевата енергия ще генерира общо 5,5% от световното електричество без вредните емисии на електроцентрали, работещи с въглища, или токсични отпадъци от ядрени реактори.