Магнитното поле на Земята е нашият невидим защитен купол. То предпазва планетата от опасна космическа радиация и слънчеви частици.

Този щит обаче е започнал да отслабва. Благодарение на данни от сателитната група Swarm на Европейската космическа агенция, учените разполагат с тревожни доказателства. Един от най-слабите участъци на полето — Южноатлантическата аномалия — бързо се разраства.

Какво представлява Южноатлантическата аномалия?

Тази аномалия е огромна област над Южния Атлантик, където магнитното поле е значително по-слабо от нормалното. Тя е открита за първи път още през XIX век.

Днес тя представлява реална заплаха за космическите апарати.

Сателитите, прелитащи през тази зона, получават повишени дози радиация, което може да повреди тяхното оборудване.

Мисията Swarm, състояща се от три идентични сателита, измерва непрекъснато магнитното поле на Земята от 2013 г. насам.

Публикуваните този месец данни показват, че от 2014 г. аномалията се е разширила с площ, равняваща се на почти половината от Европа.

Най-голямо безпокойство обаче предизвиква фактът, че от 2020 г. насам над Атлантическия океан, югозападно от Африка, се е формирала зона с още по-бързо отслабване.

„Южноатлантическата аномалия не е просто единен блок“, обяснява професор Крис Финлей, главен автор на изследването, и допълва: „Тя се променя по различни начини. В този регион се случва нещо специфично, което предизвиква по-интензивно отслабване.“

Вероятната причина

Учените свързват това странно поведение с процеси в ядрото на Земята, на дълбочина от около 3000 км.

Именно там разтопеното желязо създава електрически токове, които генерират магнитното поле.

Под Южноатлантическата аномалия са открити необичайни участъци, наречени „зони на обратен поток“.

Там магнитното поле, вместо да излиза навън, неочаквано се връща обратно в ядрото.

Данните от Swarm показват, че една от тези зони се движи на запад над Африка, което засилва отслабването.

Глобални промени в магнитното поле

Последните открития подчертават, че магнитното поле на Земята е динамична и сложна структура. Например, в Северното полукълбо съществуват две мощни магнитни области: една над Канада и друга над Сибир.

От старта на мисията Swarm сибирската област се е засилила, докато канадската е отслабнала. Това е свързано с факта, че Северният магнитен полюс бързо се движи в посока Сибир, което има важно значение за глобалните навигационни системи.

Мисията Swarm продължава да предоставя уникални данни, които помагат не само за по-доброто разбиране на нашата планета, но и за защитата на технологичната инфраструктура.

Както отбелязва ръководителят на мисията Аня Стрьоме, учените се надяват да продължат тези изследвания и след 2030 г., за да получат още ключови отговори, пише в материали на ЕКА.