Животът в Космоса може да съществува под повърхността на планетите

Животът в Слънчевата система може би се крие под повърхността на планетите, където слънчевата светлина не достига.

Ново изследване на Нюйоркския университет в Абу Даби предполага, че високоенергийните космически лъчи, проникващи през лед и скали, могат да осигурят необходимата енергия за живот.

Според изследването, публикувано в Международния журнал по астробиология, космическите лъчи не само са безвредни в определени среди, но и могат да поддържат микроскопичен живот.

Това оспорва традиционното схващане, че животът е възможен само в близост до слънчева светлина или вулканична топлина.

Екипът, ръководен от Димитра Атри от Центъра по астрофизика и космически науки към Нюйоркския университет в Абу Даби, е изследвал процеса на радиолиза.

Става въпрос за разпадане на водни молекули под въздействието на космически лъчи, при което се освобождават електрони.

Някои земни бактерии използват тези електрони за енергия, подобно на растенията, които използват слънчева светлина.

Компютърни симулации показват, че радиолизата може да поддържа живот на Марс и ледените луни на Юпитер и Сатурн.

Енцелад, луна на Сатурн, е с най-голям потенциал, следван от Марс и Европа, луна на Юпитер.

„Това откритие променя представите ни за това къде може да съществува живот“, казва Атри.

„Вече можем да търсим живот не само на топли планети със слънчева светлина, но и на студени и тъмни места с вода под повърхността, изложени на космически лъчи“, допълва експертът.

Концепцията за „радиолитична зона на обитаемост“ се различава от традиционната „зона на Златовласка“.

Тя се фокусира се върху подземни водни басейни, активирани от космически лъчи.

Тъй като космическите лъчи са навсякъде в Космоса, това предполага много повече потенциални места за живот във Вселената.

Откритието насочва бъдещите космически мисии към изследване на подземни среди на Марс и ледените луни с инструменти, способни да откриват химическа енергия, генерирана от космически лъчи, пише Phys.org.