Жизненият сценарий: „Без любов”

Темата за жизнения сценарий е получила най-пълно развитие в работата на австрийския психолог Клод Щайнер.

Той отделя много внимание на анализа на обстоятелствата и жизнените модели, под въздействието на които е настъпило формирането на един или друг вариант на сценария.

Щайнер ги е разделил на три големи групи. Наличието на съответната „начална подготовка“ в детството често води до един от три проблема в зрелия живот: живот без любов, живот без ум или живот без радост.

Да си го кажем директно – изборът е незавиден. Всеки избор предвещава трудности. Нека разгледаме условията, които впоследствие могат да доведат до формирането на един от тези сценарии.

Без любов

Хората, следващи този сценарий, често се намират в търсене на близки отношения, но то рядко се увенчава с успех. Трудно им е да се доверят на своя партньор, трудно изразяват емоциите и чувствата си, трудно говорят приятни думи и приемат благодарност от другите.

Като резултат човек с такъв сценарий трудно успява да построи отношения и да изпита емоционална близост. Той страда от отчуждение и самота. Крайната форма на проява на този сценарий е тежка депресия, предизвикана от чувството „мен никой не ме обича“ и „а и за какво да ме обича“. Стига се дори до суицид.

Откъде идва такава нагласа? От гледна точка на транзакционния анализ причината е доста проста и се крие в недостига на милувки и ласки, които детето е получавало в детството, и остър дефицит от милувки в зрелия живот.

Какво е да те погалят? Това е нещо от рода на единица внимание, което отделяме на друг човек. Вниманието, което отделят другите хора на човека, играе много важна роля. И ако не получи приятна ласка, той ще се стреми да получи дори негативна, тъй като тя все пак е по-добре от игнориране.

Желанието да те погалят е сравнимо с жаждата. Когато я изпитваме, то непременно ни трябва вода. И ако наоколо няма чиста и прясна вода, то се налага да се задоволим с мръсна. Тъй като не можем да живеем, без изобщо да пием.

Вероятно сте наблюдавали подобна картина: почти във всеки клас има палавник или хулиган, който сякаш нарочно прави разни неща, за които после му се карат. Това е ярък пример за това, когато детето или тийнейджърът иска на всяка цена да получи късче внимание от другите (учители, родители, съученици), за да получи поне по този начин своята порция ласка, макар и негативна.

Клод Щайнер подчертава, че „галенето е толкова необходимо за съхранението на живота, както и удовлетворението на другите първични биологични потребности – от храна, вода и убежище. Също както и посочените потребности, потребността от ласка, когато е неудовлетворена, води до смърт на индивида“.

Контролът над милувките позволява да се управлява поведението на хората. Родителите лишават децата си от ласка поради нежелателните им действия и ги възнаграждават с погалване за желателните. Наистина щастливи могат да се нарекат тези деца, които са получили от своите родители пример за безусловна любов.

Те са получавали погалване не само защото са си научили уроците, изхвърлили са боклука, получили са отлична оценка (тоест направили са това, което биха искали да видят техните майки и бащи), но и просто така, просто защото са такива, каквито са. Погалването не е задължително да бъде свързано с похвала, то може да бъде одобрителен жест, усмивка, поглед, подарък и т.н.

В съвременното общество хората, изпитващи недостиг от ласка, са мнозинство. Този дефицит варира – от умерен до краен. Недостигът на погалване, както стана дума, прилича на жаждата. Изпитвайки жажда, голяма част от времето си човек прекарва в търсене на нещо, което може да я утоли.

Често жените искат минувачите да ги съпровождат с възхищение и завистливи погледи, затова си купуват модни панталони, къси поли, харчат маса пари за козметици и фризьори. Мъжете, стремейки се да постигнат същия ефект, помпат мускули, купуват скъпи коли, часовници и т.н. Ние с всички сили се стремим да показваме на другите, че сме забележителни, а значи заслужаваме да ни видят и оценят.

Много деца се възпитават в режим на икономия на ласки (забранява им да прегръщат другите и да приемат погалване). Ако родителите не проявяват жестове на симпатия и топли емоции един спрямо друг и в допълнение дават малко ласка на своето дете, то последното може лесно да формира сценарий от типа „без любов“. Тогава в своя зрял живот то може да се сблъска с депресия и неумение да изразява своята любов, неумение да получава и да дава.

Лекарство може да е осъзнаването на факта, че в живота ви присъства прекалена икономия на ласки и отказ от такъв шаблон на поведение.

(Следва)