Изследователи неочаквано откриха, че вулкан в югоизточната част на Иран, считан за угаснал от стотици хиляди години, всъщност не е такъв.

Учените, изучаващи Тафтан в югоизточната част на Иран, са регистрирали повдигане на върха с 9,7 сантиметра за 10 месеца – от 2023 до 2024 г.

Предполага се, че повдигането може да е причинено от натрупване на горещи флуиди и газове под върха. Или проникване на магма на дълбочина 5 км под повърхността и повишаване на налягането в разположената по-високо хидротермална система, пише Daily Mail.

Данните за 2024 г. също отбелязват повишена вулканична активност.

Включително видими изхвърляния на дим и пепел от кратера на вулкана.

Вулканите се считат за угаснали, ако не са изригвали от епохата на холоцена, която е започнала преди 11 700 години.

Според вулканолога Пабло Гонсалес, неотдавнашната активност на Тафтан показва, че той по-скоро може да бъде наречен спящ, а не угаснал.

Т.е. въпреки че днес вулканът не изригва, под него се натрупва налягане, което в бъдеще може да изригне.

Резултатите от проучването показват, че Тафтан е по-активен, отколкото се смяташе.

Екипът също така заяви, че резултатите подчертават острата необходимост от преоценка на субдуцираната вулканична дъга Макран – верига от вулкани в южната част на Иран и Пакистан.

Данните показват, че в продължение на 10 месеца от кратера на върха на вулкана са се отделяли:

• водна пара;
• въглероден диоксид;
• сярен диоксид (около 20 тона на ден);
• сероводород;
• фториран водород.

Под повърхността на вулканите се намират магма и горещи флуиди. При нагряването на тези материали се отделят водна пара, въглероден диоксид, серен диоксид, сероводород и флуороводород.

Когато налягането под земята се повиши, газовете се стремят да излязат навън, издигайки се през пукнатини и кратера на повърхността.

На 16 и 28 май 2024 г. са се случили две големи газови събития, което показва временно повишаване на налягането и потока на газ.

Благодарение на нов метод за обработка на сателитни данни, известен като синфазен филтър учените са могли да елиминират смущенията от атмосферата и да получат много по-ясна картина на движението на земната повърхност.

Екипът също така анализира времето на издигане и стигна до заключението, че източникът на деформацията се намира на неголяма дълбочина. Приблизително на дълбочина от 450 до 600 метра под върха.

Западният и източният склон на вулкана също се движат, но характерът на деформацията не съответства на сеизмични явления или земетресения, което позволява да се предположи, че тя е била предизвикана от процеси вътре във вулкана.

Липсата на сигнали за обратно утаяване показва, че е възможно да се запази повишено налягане под върха. С прости думи, вулканът Тафтан, считан за угаснал, всъщност може да бъде опасен.

Въпреки че резултатите от изследването изглеждат тревожни, учените настояват, че няма причини хората да се опасяват, че вулканът ще изригне. Но той трябва да бъде наблюдаван по-внимателно.

Тафтан е разположен в югоизточната част на Иран, недалеч от границата с Пакистан. Той се издига над морското равнище на около 4000 метра, което го прави най-високият връх в региона.

В случай на изригване на Тафтан, близките населени места могат да се сблъскат с различни опасности, включително:

• падане на пепел;
• нарушение на въздушното пространство; щети на селскостопанските култури;
• замърсяване на водните ресурси;
• респираторни заболявания;
• лавовите потоци могат да разрушат инфраструктурата;
• изхвърлянето на токсични газове ще доведе до киселинни дъждове и влошаване на качеството на въздуха.