Звуците, които издава почвата, разкриват тайните на биоразнообразието

Учени от австралийския университет „Флиндърс“ установиха, че здравата почва е изненадващо шумно място. А обезлесените места или тези с лоша почва „звучат“ много по-тихо.

Експертите правят това заключение благодарение на нова област в науката – екоакустика, която изучава звуковите пейзажи.

Те са слушали звуци, издавани от мравки, червеи и други същества, живеещи под земята в Южна Австралия, за да оценят връзката между звуците на почвата и биоразнообразието.

В Journal of Applied Ecology изследователите описват експерименти с три различни вида горски участъци: два обезлесени участъка земя, два залесени участъка, които са били възстановени през последните години, и два, до голяма степен, недокоснати участъка земя.

Звуците, издавани от почвата, са записани през светлата част на деня на всички шест места, и са допълнени от записи на почвени проби, взети в звукоизолирана камера.

Изследователите са преброили броя на безгръбначните във всяка почвена проба, за да определят колко живи същества живеят на всяко място.

Анализът показал по-голямо разнообразие както в непокътнати, така и във възстановените места – и двете имат по-сложна акустика.

Записите на почвени звуци на тези места включват щракане, бълбукане и различни други звуци – доказателство за разнообразието и здравето на живота под повърхността. Обезлесената зона била по-тиха.

„Слушането“ на почвата може да помогне за идентифициране на райони, нуждаещи се от възстановяване или защита, или дори да предупреди за смущения в околната среда, пишат изследователите.

„Всички живи организми издават звуци и нашите предварителни резултати показват, че различните почвени организми имат различни звукови профили в зависимост от тяхната активност, форма, крайници и размер“, казва Джейк М. Робинсън, еколог от университета „Флиндърс“ в Австралия, един от авторите на изследването, цитиран от Besjournals.