Звукът на цигулките Страдивариус бил грешка в производството

Учени от Масачузетския технологичен институт съвместно с Бостънската работилница за цигулки са направили извод, че формата на отворите на горната част на цигулката принципно влияе върху звука.

Изводите от експеримента са публикувани в изданието Proceedings of the Royal Society.

Изследователите анализирали как въздухът преминава през отворите в горната част с различна форма – F-образни, С-образни, с полукръгла или кръгла форма. Станало ясно, че въздухът се движи по-бързо в тесните отвори с F-образна форма, отколкото в останалите отверстия, което позволява на цигулките да издават по-мощен звук на долните струни – сол и ре.

Смята се, че формата на отворите на цигулките от X до XVI век се е променяла точно затова – търсел се по-мощен акустичен сигнал.

Въз основа на изчисленията на разход на въздух екипът открил, че инструментите с F-образни отверстия трябва да имат два пъти повече акустична мощност, отколкото аналогични инструменти с едно кръгло отверстие. Разликата съответства на около три децибела. При това дори незначителни изменения в дължината на отворите влияе на звученето.

Изчисленията показват например защо с цигулките „Амати“, които имат по-къси отвори, се свири в неголеми камерни ансамбли, докато цигулките „Гуарнери“ с по-дълги ефове и по-плътен звук се ползват с популярност в големите ансамбли и в големи концертни зали, казват учените.

Впрочем този анализ засяга само влиянието на отворите върху звука, което е едва малка част от цигулките. Върху звученето на инструментите влияят и други параметри – дебелината на материала, грифът, струните.

Изданието The Daily Mail пък твърди, че тези отвори върху цигулките на Антонио Страдивариус са били случайна грешка в хода на производството на инструментите. Чрез анализ на множество други инструменти на Страдивариус учените направили извод, че F-образната форма на отворите първоначално била възпроизведена погрешка.

„Режете тънкото дърво и не можете да избегнете несъвършенствата. Формата на отворите в цигулките на Страдивариус се отклоняват от традиционната за XVII–XVIII в. с 2%, но това прилича не на грешка, а на еволюция“, коментира изследователят Николас Макрис.