8 мита за нашето тяло, оборени от науката

Има неща свързани с човешкото тяло, които вече доста години приемаме като истини. Те са неверни, но въпреки това хората ги повтарят. Днес фалшивите новини свързани със здравето и с човешкото тяло се разпространяват с невероятна скорост чрез интернет. Някои от тях могат да бъдат и опасни за хората.

Ето осем неверни твърдения, възприемани от много хора като истини, но опровергани категорично от науката.

1. ВАШИТЕ ПРЪСТОВИ ОТПЕЧАТЪЦИ СА НАПЪЛНО УНИКАЛНИ

Повече от сто години пръстовите отпечатъци играят главна роля при разследванията на криминални престъпления. Всичко започва от шотландският учен физик Хенри Фолдс, който през 1888 г. публикува статия, обявяваща, че всеки човек има уникални пръстови отпечатъци. Това обаче, няма как да се потвърди.

„Не е възможно да се потвърди, че няма два еднакви пръстови отпечатъци на двама души“, казва Майк Силвърмен, член на британския орган, регулиращ криминалните разследвания. „Наистина, не е вероятно да намерим два еднакви отпечатъка, но не е вероятно да спечелим и от лотарията при шанс няколко милиона към едно, но това се случва и хора печелят всяка седмица“, казва Силвърмен пред британският The Telegraph.

В американската правна история са известни и потвърдени 22 случая на грешки с пръстови отпечатъци, които са били фатални за обвиняемите, наказани без да са виновни.

2. ДА НАВИЕШ ЕЗИКА СИ НА ФУНИЙКА Е ГЕНЕТИЧНО ПРЕДПОСТАВЕНО

През 1940 г. генетикът Алфред Стюртевант публикува статия, в която твърди, че способността ви да навиете на тръбичка езика си е генетично заложена – родителите които могат да го правят, най-вероятно имат деца, които също могат да навият езика си.

Това откритие е опровергано само 12 години след като е направено. Друг генетик, Филип Матлок, прави проучване с 33 двойки еднояйчни близнаци и открива в седем от двойките, че единият близнак може да си навие езика, а другият не. Те имат еднакви гени и очевидно не гените предопределят възможността да навиеш езика си на тръбичка.

Твърдението за генетичната обусловеност на възможността да навиеш езика си, разбира се не води до големи опасности за хората, но са известни случаи на водени дела за бащинство на базата на тези твърдения.

3. ИМАМЕ ПЕТ СЕТИВА

И днес децата учат в училище, че разполагат с пет сетива – зрение, слух, вкус, допир, мирис. Това идва още от гръцкия философ Аристотел около 350 г. преди Христа.

Всъщност ние имаме повече сетива: учените дори не могат да определят колко са, изброяват от 22 до 33 сетива. Да споменем само чувството за баланс, чувството за температура, чувството за болка, чувството за движение, чувството за жажда, за глад …

4. НОКТИТЕ И КОСАТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАСТАТ И СЛЕД СМЪРТТА

Това не е вярно, защото за да стане, тялото трябва да произвежда нови клетки, след като е мъртво, а това просто не е възможно. Това твърдение е било обезсмъртено в класическия роман на Ерих Мария Реамрк, „На Западният фронт нищо ново“, публикуван през 1929г.

Заблудата е оптическа, защото дехидратираната мъртва кожа се свива, което придава по-значим вид на ноктите и косата.

5. НИКОГА НЕ БУДИ СОМНАМБУЛ

Според учените около 7% от хората могат да ходят на сън поне в даден етап от живота си. Досега обаче, никой не е определил точно причината за сомнамбулизма. Твърдението, че е опасно да будиш сомнамбул идва от средновековието, когато се е смятало, че душата се е отделила от тялото на ходещия на сън и ако го събудиш, тя, душата , може и да не се върне.

Всъщност да оставиш човек да ходи на сън може да е много опасно и да доведе до различни травми. Все пак, най-добре е без да го будите да го насочите обратно към леглото му.

6. АКО ГЛЪТНЕТЕ ДЪВКА, ЩЕ СА НУЖНИ 7 ГОДИНИ ЗА ДА Я СМЕЛИТЕ

Ако вярвате на това твърдение, дъвката която по невнимание сте погълнали през 2010 г. трябва още да е във вашия стомах, а храносмилателната ви система все още се бори с нея.

В дъвката има синтетична гума, която наистина не е смилаема, но това не значи, че дъвката не може да измине своя път през  храносмилателната ви система. Парче дъвка не би трябвало да е проблем. Разбира се, ако в къс период от време погълнете няколко парчета дъвка, най-вероятно ще трябва да повикате лекар, а може да се наложи и хирургична интервенция. В практиката на много хирургии по света има подобни случаи, особено с деца.

7. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТОПЛИНАТА НА ТЯЛОТО СЕ ГУБИ ПРЕЗ ГЛАВАТА

Този мит най-вероятно има корени още от 50-те години на миналия век, когато в САЩ се прави голямо изследване, как студът влияе на войниците. Доброволците участвали в изследването са били облечени в арктически униформи и тялото им е било изследвано как реагира на замръзващите температури. Военните лекари заключили, че войниците са изгубили голямата част от своята топлина през главите си. Те обаче изпуснали простия факт, че главите на войниците са били единствената част от тялото им, която не е била защитена от студа. След това, заключението влезнало в наръчника за оцеляване при екстремен студ, в който се казва, че „главата трябва задължително да е покрита при голям студ, защото през нея се губи до 45% от топлината на тялото“.

Така се е родил този мит.

Днес учените твърдят, че всички части на тялото са важни, когато става въпрос за задържане на топлината. В ново изследване е направен опит с хора, потопени в студена вода. Те са престояли 45 минути във вода с температура 17 градуса по Целзий. Една част от тях са топили главата си в студената вода, други са стояли потопени само до шията. Оказало се е, че тези с потопените глави във водата са изгубили с около 10% повече топлина. Главата обаче дава около 7% от повърхността на тялото, така че тази загуба не е много по-различна от тази на други съпоставими по размер части на тялото.

8. ИМА ХОРА С РАЗЛИЧНИ СТАВИ

Вероятно сте гледали някой да издърпа палеца си, за да го срещне с ръката над китката си или да сгъне крака си напред в коляното. Може би вие можете сами да направите тези неща. Така или иначе обаче, знаете че повечето хора не могат, което увековечава мита, че хората могат да бъдат с „различни стави“ или да имат „двойни“ стави.

Всъщност това не е вярно, защото никой не се ражда с допълнителни стави, но има хора с по- еластични стави в сравнение с други. Това състояние се нарича хипермобилност  или „хлабави стави“. В различните страни хората с „хлабави стави“ са от 10 до 25% от населението.

Хипермобилността е предизвикана или от неестествено разположени кости или от хлабави лигаменти. Подобно състояние може да е от полза за танцьори, акробати и др. артисти, но те никога нямат „двойни“ стави, различни от тези на повечето хора.