Любовните срещи на предните поколения се различаваха значително от това, което изживява днешното младо поколение. Само допреди двадесет-тридесет години срещите бяха локални и линеарни. Младите хора имаха достъп до ограничен брой свои връстници в местата, в които учеха, работеха или се забавляваха.
През 60-те години на миналия век около 50% от сватбите в глобален мащаб са били уредени от други, не от самата двойка. За Индия този процент е бил 96%. Тогава средната възраст на булките е била 20 години, а на младоженците 23 години. Днес средната възраст на жените сключващи брак е 29 години, а на мъжете 30 години. В световен мащаб уредените бракове почти са изчезнали, освен в някои изостанали племенни общества.
Ясно е, че сме свидетели на една нова културна революция през последните няколко десетилетия и тя сменя правилата на играта основно. Днес любовните срещи са дигитални и от локални и линеарни са станали глобални и експоненциални. Днес само в САЩ 40 милиона души използват онлайн сайтове за запознанства, а това е 40% от хората, които не са омъжени или женени. Днес тази индустрия за запознанства се изчислява само в САЩ на стойност от 2.4 милиарда долара. Тя променя географията и социалната характеристика на запознанствата, като вече позволява да се срещат хора от целия свят. Днес 23% от американските двойки са се запознали онлайн, 26% са се запознали чрез общи приятели, 24% са се запознали в бар или ресторант, 8% са били колеги, 5% са имали близки семейства, 9% са се срещнали в колежа.
Последиците от тези промени са зашеметяващи. Освен нарастването на възрастта на брака и разширяване на неговата география, съществуват редица социологически ефекти, като например умора при вземането на решения за връзка, натрупване на многобройни връзки и комерсиализацията при избора, които ще започнат скоро да имат ефекти на ниво население, тъй като поведението при чифтосване се променя радикално. И това е само началото.
В най-скоро време ще станем свидетели на машини с изкуствен интелект в ролята на сватовници, които ще търсят перфектния партньор на базата на неговите гени и неговата психика. Хората търсещи партньор ще разполагат с цялата информация за него и близките му. Дори в реално време с устройствата за разширена реалност (augmented reality) ще може да се получи информация на базата на неговите/нейните зеници, пулс или капилярно налягане.
Срещите обаче са едно нещо, сексът – съвършено друго. Вече се говори за предстояща шокираща промяна в сексуалните отношения, която ще се случи на базата на изкуствения интелект. В Япония растящ процент от мъжете декларират, че предпочитат да имат виртуална приятелка, а не реална. С други думи те си вярват, че се срещат с виртуални аватари, защото могат изцяло да ги контролират. 45% от самотните японки и 25% от самотните японци заявяват, че не се интересуват от сексуални контакти. Това може много скоро, с развитието на изкуствения интелект, да се видоизмени още повече с появата на човекоподобен робот приятел/ка, който ще се държи и ще прави точно това, което искате.
Вече има филми показващи виртуален секс, прокламиран в тях като по-добър, безкраен и различен. Според много психолози обаче, хората влизащи в тази виртуална реалност са изправени пред многобройни заплахи. Виртуален секс може да обезсърчи сексуалното желание и удоволствие в реалния свят, което ще води до все по-малко задоволителен секс и още по-голяма неудовлетвореност.
В бъдеще най-вероятно виртуалната реалност и нови технологии, като роботи – компаньони и други сензорни устройства ще се превърнат в пълен заместител на интимните човешки отношения, защото те ще са по-лесно достъпни, по-евтини, не обвързващи и лесно контролируеми.
Едно е ясно, досега при развитието на всяка технология в исторически план – от печатната преса през видеото и днес интернет, порнографията е била в предната линия. Няма съмнение, че така ще стане и с изкуствения интелект. Тук обаче определено навлизаме в доста опасни води, свързани въобще с възпроизводството и бъдещето на човечеството.
