Ще бъдем ли способни един ден да обърнем процеса на стареене? Звучи като невъзможна задача, но учени от Северозападния университет в САЩ са намерили начин да изключват „генетичния ключ“, който отговаря за стареенето при червеи.
Въпреки че това не ни дава безсмъртие все още, откритието ще помогне да бъдем по-активни и продуктивни в последните години от живота си.
Според проучването, когато червеите достигнат репродуктивна зрялост, генетичният ключ щраква и процеси, които досега са задържали жизненоважни протеини, спират да работят. Ако това не се случи, клетките продължават да поддържат предишното ниво на жизненост и организмът преживява значително по-добре късната част от живота си.
Разбира се, скокът от червей до човек е доста голям, но експериментите сочат, че има достатъчно биологични прилики, за да може методът да бъде използван върху други животни освен червеите. Ключовият момент в технологията е свързан с възпроизвеждането – след успешно възпроизвеждане продължаването на вида е гарантирано и сегашното поколение вече не е нужно.
„Изследванията ни показаха, че стареенето не е поредица от различна събития, както смятаха много хора“, казва Ричард Моримото (Richard Morimoto), главен автор на проучванията. „Когато направихме експериментите, открихме ключ, който е отговорен за стареенето. Предполагаме, че трябва да има начин да обръщаме действието на този ключ. Няма ли да е по-добре за хората, ако бяха здрави и продуктивни за по-дълъг период от време?“
Учените се фокусирали върху зародишните и телесните тъкани, като блокирали биохимичните сигнали от първата към втората, за да забавят намаляването на активността на втората. При червеите тези промени не били видими веднага, но били явни на молекулярно ниво.
„Беше невероятно за наблюдаване. Имахме супер резистентно към клетъчен стрес и протеинови нарушения животно“, завършва Моримото.
След още много изследвания и експерименти може да е възможно да създаваме такава резистентност и в човешки клетки. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Molecular Cell.
