Хората от Каменната ера са източник на много заблуди в нашето съвремие. Според повечето от нас, те са просто диваци живеещи в пещери и използващи камъни, за да ловуват и да се бият помежду си.
И все пак става въпрос за един доста дълъг период в човешката история. Каменната ера е период започнал преди около 3.3 милиона години и продължил до към 3300 година преди Христа.
Редица съвременни находки от това време разкриват по-различен поглед и неща, които може и да ви изненадат за хората от Каменната ера. Ето десет от тях.
1. Каменните инструменти
При разкопки през 2017 г. северозападно от Тел Авив са открити стотици каменни инструменти на дълбочина от около 5 метра. Инструментите са направени от сръчни ръце преди около 500 000 години. Производителите са били от ранните хора, известни като Homo erectus.
Археолозите смятат, че този района в днешен Израел е бил нещо като рай за хората от Каменната ера. Там е имало река с чиста вода, много растения и изобилна храна – изобщо всичко необходимо, за да съществуват хората.
Най-добрата находка на археологическата площадка обаче е фактът, че там се е намирала „фабрика“ на хората от Каменната ера за производство на инструменти. Каменоделци са нахлузвали кремък в крушовидни ръчни брадви, с които са копаели корени за храна или са клали животни.
Откритието е в неочаквано добро и запазеното състояние, а количествата намерени инструменти са впечатляващи. Това откритие дава възможност да се научи много за начина на живот на Homo erectus.
2. Хората от Каменната ера са произвели първото вино
Към края на Каменната ера, живеещите на територията на съвременна Грузия хора са произвеждали вино. През 2016-2017 г. археолози са намерили делви от 5400 г. преди Христа, които променят историята на виното.
В село Гадахрили Гора в Грузия са намерени съдове, които са дали положителен резултат при тестване за винена киселина, свидетелстваща за това, че в тях са съхранявали вино. Според учените, гроздовият сок естествено е ферментирал при топлия климат на Грузия.
Изследователите са били любопитни да разберат, дали древните хора са пиели червено или бяло вино и са изследвали остатъците от напитката. Те са имали жълтеникав цвят, което говори по-скоро, че виното е било бяло. Многобройните съдове с голям обем, които са били намерени там свидетелстват, че хората вече са произвеждали вино от дълго време, според археолозите вероятно от около осем хиляди години.
3. Хората от Каменната ера са имали зъболекари
В планините на северната част на днешната италианска провинция Тоскана е работел зъболекар, приемал пациентите си преди около 13 000 години.
Там са намерени два зъба, които показват дентална процедура, която всеки модерен зъболекар би разпознал – наличие на пломби. Трудно е да се каже, дали древният зъболекар е използвал болкоуспокояващо средство, но белезите върху емайла на зъбите са причинени от остър инструмент. Най-вероятно от камък, с който той е разширявал кухината, като е изстъргвал разложената зъбна материя.
Следващото откритие е изненадващо. Практикуващият зъболекар от Каменната ера е подготвял пълнеж от вид битум, смесен с растителни влакна и косми. Битумът е естествен катран и древните хора са го използвали за да правят водоустойчиви някои неща, като кошници и керамика, например.
Тук той за първи път е открит като използван за пломба и пълнеж на лекуван зъб. Никой не може да обясни достатъчно точно защо космите и влакната стават съставки за зъбни пломби. Италианските резци остават единствените два примера за тази процедура, но вероятно тя е била използвана от повече хора, не само от древния зъболекар живял в днешна Тоскана.
4. Хората от Каменната ера са имали къщи
Познанията на повечето от нас казват, че древните хора в Каменната ера са живеели в пещери. Това разбира се е вярно, но отчасти, много от хората са живеели и в нещо като землянки. Напоследък в Норвегия бяха открити редица селища на древни хора. В тях къщите са имали основа от камъни вкопана в земята и отгоре пръстен от камъни, над който е имало стени и покрив от кожи.
Този вид землянки са били строени в земите на днешна Норвегия преди около 11 000 години. Този вид къщи говорят за уседналост, която е станала възможна след края на Ледената епоха, когато хората са се установили на едно място, където земеделието се развива и ги изхранва, а те не е трябвало да следват миграцията на животните.
Някои от къщите-землянки са имали доста голяма площ – 40 м2 и вероятно в тях са живеели няколко семейства. Най-интересното откритие на археолозите за тези къщи обаче е, че те са били използвани от много поколения. Понякога са били изоставяни и след години отново населвани. Някои от откритите къщи в Норвегия са били обитавани в продължение на стотици години.
5. Хората от Каменната ера не са се кръвосмешавали
Това, което е спасило хората като вид е ранното осъзнаване, че кръвосмешението е нещо, което не води към добро. През 2017 г. археолози намират доказателство за това в костите на праисторически хора от Каменната ера.
В Сингур, източно от Москва са намерени скелети на хора, починали преди 34 000 години. Генетични анализи показват, че това общество се е държало като съвременна група хора, когато си избирали партньор.
Всички анализи на двойките от Сингур показват почти липсваща роднинска връзка. Очевидно ловните племена отпреди 34 000 години са търсели партньори извън собственото си семейство и най-често от други племена.
Наред с това, намерените скелети в Сингур показват, че церемонии са съпътствали живота на древните хора – церемонии при сватби и погребения. Вероятно това са най-ранните церемонии в живота на хората. За разлика от Homo Sapiens, ДНК изследвания на кости на неандерталци показват, че при тях кръвосмешeнието е било нещо нормално.
6. В Каменната ера жените са обединявали различни култури
През 2017 г. е направено проучване на древно селище край Лехтал, Германия. Селището е отпреди 4 000 години, когато не е имало големи населени места в този регион. Изненадата за учените дошла от факта, че повечето семейства имали начало поставено от жена, която е напуснала родното си място и се е заселила в Лехтал.
Това се е случвало в края на Каменната ера и е продължило през Бронзовата. Археолозите намерили доказателства, че преди 4 000 години, в продължение на поне 800 години, жени от Бохемия и от централна Германия се събирали с мъже от Лехтал. Това допринасяло за разпространяване на различни обичаи и културни особености, а в крайна сметка помагало за усъвършенстване на различни технологии. Интересен е и фактът, че преселването на жените било по-скоро индивидуален акт, а не масова миграция.
7. В Каменната ера хората са имали писменост
В различни пещери във Франция и Испания, учените са открили писмени знаци от Каменната ера. Тези символи са били игнорирани от археолозите дълго време, но през последните години, скрити между рисунки на бизони, коне и лъвове, привличат вниманието им малки знаци. За разлика от реалистичните рисунки на животни, тези знаци очевидно символизират нещо абстрактно.
Археолозите са намерили 26 знака, които се повтарят в над 200 пещери. Това представлява писмена информация съхранена от повече от 30 000 години. Интересно е, че много от намерените във френски пещери писмени знаци, се срещат и в древното африканско изкуство, като някои от африканските знаци датират отпреди 75 000 години.
8. В Каменната ера са се водили жестоки войни
Освен да създават изкуство, да рисуват символи и животни по стените на пещерите, да ловуват и да се изхранват, хората от Каменната ера са водели и свирепи войни, показват археологически находки.
През 2012 година край Натарук, Кения, археолози намират масово струпване на кости от избити хора, всичките със счупени крака в коленете. Между тях е намерен и скелет на бременна жена, която също е била убита. Преди около 10 000 години някой я е вързал и хвърлил в близката лагуна. Там са намерени останките и на още шест деца и няколко жени, наред с тези на много мъже. Повечето от останките са имали следи от екстремна жестокост.
Трудно е да се каже защо това племе е било изтребено. Според археолози, най-логичната причина е война за ресурси. По това време Натарук е било процъфтяващо място с плодородна почва и достатъчно вода. Каквото и да се е случило в Натарук преди 10 000 години, то е най-старото доказателство за това, че хората от Каменната ера са воювали.
9. Чумата е морила и най-древните хора
През средните векове в Европа най-голямото бедствие е била чумата причинявана от бактерията Yersinia pestis. През 14 век тя е била причина за смъртта на 30 до 60% от населението в много райони на Европа.
През 2017 г. археолози намериха следи от чума в скелети от Каменната ера. Намерени са останки от хора, загинали от чума в днешните земи на Германия, Литва, Естония, Русия и Хърватия.
Като се има предвид отдалечеността на всяко от местата, изследователите са били изненадани от факта, че във всеки от тях е намерен генома на Yersinia pestis.
Според учените бактерията е пренесена в Европа преди около 5000 години от степните хора идващи от изток.
10. Хората от Каменната ера са имали развит, способен да се учи мозък
Доскоро се считаше, че скокът от направата на прости към по-сложни инструменти използвани от хората от Каменната ера е дошъл заедно с развитието на езика. Скорошни открития обаче показват, че този скок в технологиите се е случил преди 1.75 милиона години. Учените не са сигурни, че по това време хората са използвали развита езикова комуникация.
През 2017 г. учени показват на доброволци как да правят прости инструменти (инструментите от каменни люспи и остри камъчета) и по-сложни такива, като каменни брадви и ножове. Една група гледа видеоклипове, които ги учат как да се приготвят инструментите. Втората група гледа същия кадър, но без звук. В същото време мозъчната дейност на участниците се анализирала в реално време.
Учените открили, че скокът в уменията не е твърдо свързан с езика. Вместо това, за по-трудните инструменти, мозъчно активираните региони се оказали същите, които са използвани от съвременните пианисти. Тази мрежа включва визуална памет, сложно планиране на действие, звук и сензомоторна информация.
Езиковият център на мозъка се е активирал само при доброволците, които са чували инструкциите на видеоклиповете, но и двете групи успешно са направили по-сложните инструменти. Това би могло да разреши мистерията за това кога и как човешкият вид се измества от мисленето на приматите към познанието. Изглежда, че преди 1,75 милиона години първата „музикална мрежа“ се е развила, а това е дало тласък и на човешката интелигентност.
