Астероидите взеха да наминават покрай Земята доста често. Астрономите са открили ново небесно тяло, получило индекс 2013 EC20, което ще прелети в ранните часове на събота, 9 март, на 135 000 км от Земята. В същия ден с нашата планета ще се размине и 100-метровия астероид 2013 ET.
Според данните, публикувани на сайта на НАСА, астероидът 2013 EC20 е открит на 7 март от американския проект по търсене на астероиди „Каталина”. Според оценки на учените размерът на това небесно тяло е между 3 и 12 метра. В 3,41 ч. на 9 март астероидът ще прелети покрай Земята на 135 000 км (смятано от центъра на планетата).
По-късно в събота недалеч от Земята ще премине и доста по-голям обект – астероидът 2013 ET с размери между 45 и 140 метра. В 13,09 часа той ще прелети на 972 000 км от центъра на нашата планета, или 2,5 пъти по-далече от Луната.
Още в петък покрай Земята ще прелети астероидът 2009 EM1 с големина 49-160 метра. Но „срещата” с него ще бъде доста „по-близка”. Тази вечер в 19,04 ч. той ще премине на 18 млн. км от Земята, или 48 пъти по-далече от Луната.
Наскоро учените откриха и астероида 2013 ET11 с размери 16-49 метра, който ще прелети покрай Земята на 16 март на 15 пъти по-далечно разстояние от Луната, както и астероида 2013 EQ4 с размери 49-160 метра, който се очаква да премине на 1 април на разстояние, 27 пъти по-далече от Луната.
Метеорити, астероиди и комети
Каква заплаха за Земята са небесните тела?
Метеоритът, паднал на 15 февруари 2013 година в Челябинск, повдигна много въпроси.
Според някои от данните метеоритът с диаметър около 40 метра и маса 7000 тона е влязъл в атмосферата под ъгъл 20 градуса и скорост 65 000 км в час. Той е преминал през атмосферата за 30 секунди, след което се е разпаднал. Това е довело до взрив на височина около 20 км над Земята и е произвело взрив с мощност 300 килотона според някои оценки. В резултат са пострадали над 1000 души.
Отломки от метеорита бяха открити близо до езерото Чербакул. Такива събития като падането на метеорит още веднъж ни напомнят за потенциалната опасност, която се намира в космическото пространство. Какво са метеорит, астероид и комета? Колко често се случват подобни събития и може ли да се предотвратят те?
Метеори и метеорити
Метеорът е научното наименование на „падаща звезда” и то е светеща следа от космически парчета, които се оказват в атмосферата на Земята. Те може да са малки като песъчинки и големи метеорити с размери до 10-30 метра. Обикновено изгарят в атмосферата, а тези, които падат на Земята, се наричат метеорити. Всяка година при движението си около Слънцето Земята преминава през частиците от опашките на периодични комети и тогава се наблюдават метеорни дъждове, носещи имената на съзвездието, от което изглежда, че идват. Това са красиви и очаквани зрелища.
Падане на малки метеорити се случва на всеки няколко месеца, но ние не ги виждаме. Две трети от Земята са покрити с океани, затова земните жители често пропускат тези събития. Големи обекти, от рода на взривилия се в Челябинск, се срещат доста по-рядко – да речем на около пет години. Така през 2008 година подобно събитие е наблюдавано в Судан, но никой не е пострадал.
Обикновено такива метеорни тела преминават незабелязано, тъй като повечето телескопи са насочени към търсенето на потенциално опасни астероиди. Засега няма защита, способна да предотврати падането на метеорит или астероид.
Челябинският метеорит е най-големият след Тунгуския метеорит, паднал през 1908 година в Сибир – той е бил с размерите на астероида 2012 DA14, прелетял на разстояние 27 000 км от Земята на 15 февруари 2013 година.
Астероидите
Астероидът е небесно тяло, което се движи по орбита около Слънцето, обикновено между Марс и Юпитер (там се намира Главният астероиден пояс в Слънчевата система). Астероиди се наричат космически боклуци или парчета, останали при формирането на Слънчевата система.
При сблъсъци някои астероиди се изхвърлят от Главния астероиден пояс и може да се окажат на траектория, която пресича орбитата на Земята. Големите астероиди се наричат планетоиди, а обекти под 30 метра се наричат метеорити.
Астероидът 2012 DA14, прелетял в петък, е бил с размери 40 на 20 метра. Учените смятат, че съществуват около 500 000 астероида с неговите размери. Засега са открити по-малко от един процент от тях.
Смята се, че предполагаемият астероид, убил динозаврите преди 65 милиона години, е бил с диаметър около 10-15 км. Ако подобен астероид падне днес, той би изтрил от лицето на Земята цялата съвременна цивилизация.
Статистически астероиди с големина над 50 метра падат на Земята веднъж на един век. Такива с големина над 1 километър може да се сблъскат с нас на всеки 100 000 години.
Кометите
2013-а може да се смята за година на кометите, тъй като ще можем да наблюдаваме двете най-ярки комети в историята.
Комети се наричат небесни тела от Слънчевата система, които се състоят от лед, прах и газ. Голяма част от тях се намират в облака на Оорт – предполагаема сферична област от Слънчевата система, която обгръща Слънцето и е източник на дългопериодични комети. Той се намира на разстояние от 50 000 до 100 000 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на разстоянието между Земята и Слънцето, или приблизително 150 милиона километра).
Кометите от облака на Оорт периодично преминават близо до Слънцето и започват да се изпаряват. Слънчевият вятър превръща тази пара в огромна опашка.
Повечето комети се намират далече от Слънцето и от Земята, за да могат да се наблюдават с невъоръжено око. Ярки комети се появяват на няколко години (те се наричат „велики”), а още по-рядко се появяват две комети в една година.
От 10 до 24 март тази година ще можем да наблюдаваме кометата PANSTARRS, или C/2011 L4. Тя е открита през юни 2011 г. с помощта на телескопа Pan-STARRS 1, който се намира в Халеакала на Хаваите. През март 2013 г. кометата ще се намира най-близо до Слънцето (на 45 000 км) и до Земята (164 млн. км).
Макар че по времето на откриването й PANSTARRS е била мъждив и далечен обект, тя става все по-ярка.
Кометата ISON, или C/2012 S1, е открита на 21 септември 2012 година от двама астрономи – Виталий Невски и Артьом Новичонк, с помощта на телескопа на Международната научна оптична мрежа (ISON). Орбиталните изчисления сочат, че кометата ISON ще се приближи на разстояние 1,2 млн. км до Слънцето. Тя ще бъде достатъчно ярка, за да може да се наблюдава с невъоръжено око. Смята се, че ISON ще бъде по-ярка от пълната Луна и ще се вижда дори през деня. Ще я наблюдаваме в средата на ноември и през декември 2013 г.
Може ли комета да се сблъска със Земята? От историите е известно, че кометата Шумейкър-Леви 9 се е сблъскала с Юпитер през юли 1994 г. и това е бил първият сблъсък на комета, наблюдаван от учените. Като се отчита, че това се е случило на ненаселена планета, събитието по-скоро е интересен пример за разрушителните сили във Вселената. Но ако това се бе случило на Земята, историята би взела съвсем друг обрат.
В сравнение с астероидите кометите имат силно разтеглена елиптична орбита, тоест те се отдалечават на доста големи разстояния от Слънцето. Докато астероидите остават в пределите на астероидния пояс.
За щастие, необходими са много години, за да дойде комета наблизо. Приближаването на комети до Земята се случва веднъж на 200 000 години. Засега не са известни комети, които да представляват заплаха за нашата планета в близко време.
Комети с период на въртене над 200 000 години имат по-малко предсказуема орбита и макар че шансовете за техния сблъсък със Земята са малки, те не бива да се забравят.
