Планетните системи в нашата галактика са запълнени до краен предел. Стига леко да променим орбитата на една от тях и цялата система ще загуби стабилност, твърди изследване на астрономите Джулия Фанг и Жан-Люк Марго от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Това не е най-неочакваната гледна точка. Преди около четвърт век астрономите, след като внимателно изучили орбитите на планетите в Слънчевата система, стигнали до извода, че всички те „вървят” по много тънка връвчица, на самата граница между стабилността и хаоса. Само да добавим още една планета в Слънчевата система и цялата великолепна осморка ще започне да променя орбитите си толкова неистово, че част от тях със сигурност ще се сблъскат и (или) завинаги ще излетят извън пределите на системата. С други думи, това е система, запълнена до краен предел – в нея нищо не може да се добави, без да наруши стабилността й.
Смята се, че всичко това е следствие на голям пинбол, случил се веднага след формирането на Слънчевата система преди 4,5 млрд. години. Отначало планетите явно са били повече, отколкото сега, но след редица сблъсъци (Земята – Тея) и вероятно дори „бягството” на планети гиганти са останали само осем тела – тези, на които им е провървяло. И всичко щеше да си е на мястото, но Слънчевата система не прилича на повечето известни екзопланетни системи. Затова не било ясно дали такова положение е нормално, или напротив.
Екзопланетните системи са ни известни само по близките до техните звезди планети. Тоест ние виждаме само това, което можем, и така има вероятност да стигнем до грешни изводи. Достоверни са само разстоянията между редица от тях, изследвани с помощта на телескопа „Кеплер”. Затова учените провели компютърно моделиране на максимално възможния спектър варианти на планетни системи. Проверени били милиони вероятни сценарии на тяхното развитие, а разстоянията между планетите били задавани по наблюдателните данни от „Кеплер” и били получени едни и същи изводи.
Първо, разстоянията от планетите до звездите били винаги много подобни на разстоянията между осемте планети в Слънчевата система. Второ, почти всеки път, когато в моделираната система (без значение от броя на планетите) била добавена допълнителна планета, настъпвал хаос. Планетите се сблъсквали, някоя от тях напускала системата и тръгвала на самотно пътешествие из междузвездното пространство.
„Нашата работа илюстрира нещо фундаментално по отношение на формирането и еволюцията на планетните системи”, казва Марго.
И наистина, ако тези изводи са верни, то такива екзотични сценарии като сблъсъци между планетите (случая между Земята и Тея, довел до образуването на Луната) започват да изглеждат нормални за планетните системи – сблъсъците и изхвърлянето на планети очевидно са закономерни и част от всяка система, а не само от Слънчевата.
Впрочем с нарастването на чувствителността на земните телескопи картината може да се промени. Сега ние виждаме само близките до други звезди екзопланети. Откриването на планети на по-далечни орбити може да коригира даденото положение.
Източник: ScienceNews
