Гениалният физик и съветската шпионка

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Маргарита Коньонкова и Алберт Айнщайн
Маргарита Коньонкова и Алберт Айнщайн
Мегавселена
  • 10 април 2016 г. в 00:21 Последна промяна:
    29 април 2016 г. в 12:45

Той е световноизвестен физик, борец за мир в цял свят, гений на епохата. Тя – съветска шпионка, известна в кръговете на НКВД под псевдонима Лукас, която трябва да изпълни инструкциите на съветското правителство по получаване на секретни данни за разработката на първата в света атомна бомба. Тяхната среща станала съдбоносна.

Това не е холивудски филм, а реална история. А световноизвестният физик е Алберт Айнщайн.

Мата Хари от Сарапул

Когато пристигнала в Москва през 1915 година от провинциалното градче Сарапул, дъщерята на адвокат Маргарита Иванова Воронцова започнала юридически курс. Скоро се запознала с бъдещия си мъж – скулптора Сергей Коньонков, който по това време вече бил достатъчно известен и имал собствено ателие.

Маргарита Коньонкова

Маргарита Коньонкова

През 1923 г. Коньонкови заминали за Ню Йорк за участие в изложба на руско и съветско изкуство. Официално – за няколко месеца, но се върнали в родината си чак след двадесет и две години. Освен това връщането им изглеждало доста необичайно.

За превозването на многобройните произведения на Сергей Кононенков Сталин лично се разпоредил да се резервира персонален кораб. Дотогава никой реемигрант не бил обгрижван по подобен начин и върху Коньонкови се излели упреци, че в най-тежките за страната военни години те незаслужено се получили твърде много от властта.

Маргарита Коньонкова се видяла принудена да се обърне към Лаврентий Берия с молбата да предпази семейството ѝ от необоснованите нападки, напомняйки му своите заслуги пред Родината.

Впрочем 30-те години са най-загадъчният период от живота на Коньонкови в Америка. Не е известно чия е била идеята да се подредят снимките от архива на Коньонкови в хронологичен ред, но резултатът надминал очакванията.

Най-главната изненада поднесъл музейният архив, където се мъдрела снимка на Маргарита Коньонкова в компанията на Алберт Айнщайн, жена му Елза, дъщеря им Марго и усмихнато неизвестно лице. В това лице бил разпознат Робърт Опенхаймер – ръководител на ядрения проект „Манхатън“. Значи съпругата на съветския скулптор е била позната с „бащата на американската атомна бомба“.

Коньонкова с Айнщайн, втората му съпруга Елза, осиновената му дъщеря Марго и физика Робърт Опенхаймер

Коньонкова с Айнщайн, втората му съпруга Елза, осиновената му дъщеря Марго и физика Робърт Опенхаймер

И така, в какво са се състояли „особените заслуги“ на Маргарита и Сергей Коньонкови пред Родината, за които тя не пропуснала да напомни на Берия?

Отговор на този въпрос дават откровенията на бившия началник на Четвърто (диверсионно-разузнавателно) управление на НКВД-НКГБ ген.-лейт. Павел Судоплатов, който малко преди своята смърт успял да издаде мемоари. Според твърденията му Маргарита Коньонкова е била съветски агент, работещ под оперативния псевдоним Лукас.

Айнщайн изоставил Германия през 1933 година, след нощен обиск на дома му от нацистите. По думите им те търсели оръжие, но намерили само кухненски нож. Айнщайн и жена му Елза скоро получили съобщение, че спешно трябва да напуснат нацистка Германия.

Семейството изоставило дома си и на следващия ден заминало за Америка. Там професорът се установил в щата Ню Джърси и започнал работа в Принстънския университет. Но през декември 1936 г. жена му починала след продължително заболяване. Айнщайн се почувствал самотен както никога – вярната му спътница си отишла от този свят, много от приятелите му загинали или били арестувани в Германия.

Принстънският университет поръчал бюст на учения на руския скулптор и съпруг на Маргарита – Сергей Коньонков. Докато позирал, Айнщайн постоянно поглеждал към златния си часовник. Той вече се готвел да си тръгва, когато в стаята влязла красива жена – това била Маргарита.

Маргарита била муза на съпруга си Сергей Коньонков.

Маргарита била муза на съпруга си Сергей Коньонков.

Сергей Коньонков я представил на Айнщайн, но той не го слушал. Една ранна сутрин след няколко дни Айнщайн неочаквано пристигнал в дома на Коньонкови. Той не обърнал внимание на посрещналия го Сергей, преминал покрай него и разцелувал Маргарита в кухнята.

След това физикът дълго молил за извинение Коньонкови за нелепата си постъпка, а Маргарита едва сдържала усмивката си.

В книгата си „Разузнаване и Кремъл“ Судоплатов пише: „Съпругата на известния скулптор Коньонков, наш проверен агент, действаща под ръководството на Лиза Зарубина (съпруга на Василий Зарубин, резидент на НКВД в САЩ), се сближи с големите физици Опенхаймер и Айнщайн в Принстън.

Тя успя да очарова най-близкото обкръжение на Опенхаймер. След като Опенхаймер прекъсна връзките си с американската компартия, Коньонкова под ръководството на Зарубина и сътрудника на нашата резидентура в Ню Йорк Пастелняк (Лука) постоянно влияеше на Опенхаймер и го убеди да вземе на работа специалисти, известни със своите леви убеждения, за чиято разработка беше насочена нашата агентура…“

В задълженията на агент Лукас влизало „оказването на влияние“ на учените, заети с разработката на ядрено оръжие в рамките на проекта „Манхатън“. Коньонкова трябвало да свърже Айнщайн със заместник съветския консул в Ню Йорк – Павел Михайлов, който отговарял за научните връзки. Съдейки по всичко, поръчението е било изпълнено успешно – Айнщайн споменава консула в писмата си.

Любовният триъгълник

Маргарита Коньонкова – талантлива личност, била белязана с любовта на много велики мъже. Семейното предание е съхранило памет за интимните ѝ връзки с представители на руската аристокрация в емиграция, по-конкретно със скулптора Пьотър Бромирский и композитора Сергей Рахманинов.

И ето че се появили сериозни документални свидетелства, че Коньонкова е пленила и сърцето на гениалния физик. И ако Сергей Коньонков пътувал за Принстън само веднъж, когато работел над Бюста на Айнщайн, то Маргарита зачестила.

Маргарита и Сергей Коньонкови

Маргарита и Сергей Коньонкови

За да имат възможност да прекарват заедно летните отпуски и да остават по-дълго насаме, Айнщайн написал писмо на Сергей Коньонков, в което прилагал заключение на лекар, приятел на Айнщайн, с препоръка за Коньонкова да прекарва повече време в „благоприятния климат на Саранак Лейк“, където Айнщайн бил наел къща.

Възможно е съветският скулптор да не се е досещал, че световната знаменитост с детска непосредственост го води за носа, затова с лекота пускал Маргарита.

Не е известно колко години Айнщайн и Коньонкова са имали отношения, но към момента на раздялата им през август 1945 г. те все още били страстни. Освен това Маргарита трябвало постоянно да лавира между Айнщайн, Коньонков и контролиращия я офицер от НКВД Пастелняк, когото тя запознала с Айнщайн в качеството на вицеконсула Павел Михайлов.

Сонет с подпис „А.А.“

Съдържанието на писмата на гениалния физик свидетелстват, че Айнщайн и Коньонкова са ползвали собствен речник. Квартирата, в която се срещали в Принстън, се наричала „гнезденцето“. Съединявайки първите букви от своите имена, Алберт и Маргарита си измислили общо прозвище – Алмар.

„Току-що си измих главата, но не преуспях особено в това дело – пише физикът на Коньонкова на 27 ноември 1945 г. – Нямам твоите умения и точност. Всичко наоколо ми напомня за теб – шалът Алмар, речниците, чудната флейта, която едно време смятахме за загубена – буквално всички неща, изпълващи моя приют на отшелник, нашето опустяло гнезденце.“

„Съвсем занемарих косата си, тя пада с непостижима скорост. Скоро нищо няма да остане. Гнезденцето също изглежда изоставено и обречено. Ако можеше да говори, нямаше да има какво да каже. Пиша ти това, покрил коленете си с Алмар-овото одеяло, а навън е тъмна-тъмна нощ…“ (25 декември 1945 г.).

Сред личните вещи на Коньонкова след нейната смърт са били открити няколко забавни рисунки, изпълнени от „вечното перо“, изпъстрени с формули листове и сонет на немски език, подписан с инициалите „А.А.“.

Алберт Айнщайн и Маргаарита Коньонкова

Алберт Айнщайн и Маргаарита Коньонкова

Характерният почерк на Айнщайн се разпознавал лесно. Но тъй като никой не могъл да разчете сонета, находката била предадена за съхранение в архива на Академията на науките на СССР.

След няколко години проблеми с превода на сонета изпитали и немците – езикът на Айнщайн не бил съвсем немски. И чак през 1993 г. това невероятно послание било „разшифровано“. След известна обработка то станало още по-изящно.

Две седмици те измъчвах
и ти написа, че си недоволна от мен.
Но разбери – мен също ме измъчваха други
безкрайни разкази за себе си.
Не мога да те измъкна от семейния кръг,
това е наше общо нещастие.
През небето неизменно
и сигурно проглежда нашето бъдеще.
Главата бръмчи като кошер,
Обезсилиха се сърце и ръце.
Ела при мен в Принстън,
очакват те покой и почивка.
Ще четем Толстой,
а когато ти дотегне, ще повдигнеш
към мен очи, пълни с нежност,
и аз ще видя в тях отблясъка на Бога.
Ти казваш, че ме обичаш,
Но това не е така.
Зова на помощ Амур,
за да те придума
да бъдеш милостива към мен.

А.А. Рождество. 1943 г.

Сонетът не оставил съмнения: отношенията между Маргарита Коньонкова и Алберт Айнщайн са били значително по-тесни от приятелски.

Подарък на раздяла

В средата на август 1945 година Маргарита навестила Айнщайн с особена мисия. Коньонкови трябвало незабавно да се върнат в СССР.

Месец преди това, на 16 юли 1945 година, в щата Ню Мексико американците провели успешно изпитание на първата в света атомна бомба.

Следва също да отбележим, че връщането на Коньонкови в СССР и организирането на срещата между съветския вицеконсул Павел Михайлов с Айнщайн се провели почти синхронно.

В едно от писмата си до Маргарита Айнщайн лично засвидетелствал, че се е срещал със съветския разузнавач и дори ходил в семейството му. Той изпълнил някаква „трудна задача“, позволяваща на Маргарита да се върне в родината си. Заедно с това ставало ясно, че физикът не е бил във възторг от това, с което се занимавал скъп за него човек.

Принстън. 8 IX 45

Любима Маргарита!

Получих неочакваната ти телеграма още в Ню Йорк, откъдето успях да се върна чак снощи. Толкова тежка задача, която носи големи промени за теб, но вярвам, че всичко ще завърши благополучно. Макар че след време вероятно ще възприемаш горчиво своята здрава връзка със страната, в която си се родила, гледайки към изминатото преди следващата важна крачка. Но за разлика от мен ти имаш още възможно няколко десетилетия за активен живот в творчество.

При мен всичко върви към това (не само прехвърлените години), че моите дни доста скоро ще изтекат. Много мисля за теб и от все сърце ти желая с радост и мъжество да встъпиш в новия живот и двамата успешно да понесете дългото пътешествие. В съответствие с програмата направих визита на консула…

Целувам те,

Твой А. Айнщайн

Окончателното обяснение между двамата се случило през август 1945 година, при последната им съвместна почивка на Саранак Лейк. Очевидно е, че Маргарита е разкрила своите карти. Не е изключено това да не е било направено спонтанно, а след съответно съгласуване с Москва.

Айнщайн е бил наясно, че неизпълнената заповед заплашва Маргарита с големи неприятности. На раздяла Айнщайн поставил на ръката на Маргарита своя златен часовник.

Коньонкови напуснали САЩ доста бързо. За това свидетелства доста любопитен документ на бланка на Генералното консулство на СССР в Ню Йорк с подписа на въпросния Михайлов, който предписва на всички съветски учреждения на територията на САЩ да осигурят безпрепятствено пътуване на Коньонкови до Сиатъл, където ги чакал кораб, а след това от Владивосток до Москва.

След раздялата

Възможно е животът да е загубил смисъл за Айнщайн след раздялата с Маргарита. Гениалният физик дори отказал операция на сърцето. Кореспонденцията между двамата продължила до самата смърт на учения през 1955 година.

Маргарита надживяла и Айнщайн, и своя съпруг и до смъртта си мислела за великия физик.

Смъртта на Маргарита Коньонкова била нелепа. Тя починала в центъра на Москва от изтощение. В последните години от живота си тя била прикована към леглото и отказала да се храни.

Източник

Категории на статиите:
Легенди · Разкази

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори