Две изкуствени ДНК „букви“ могат да се свържат точно както истински, проправяйки пътя за вграждането им в живи клетки, пише NewScientist.
Учени по синтетична биология се състезават в откриването на изкуствени версии на градивните блокове на живота. „На практика преоткриваме генетичната азбука отначало“, казва Стивън Бенър от Фондацията за приложна молекулярна еволюция в Алачуа, Флорида. Приложенията на такава технология варират от нови лекарства до създаването на изкуствен живот.
През 2006 Бенър и колегите му направили две бази, наречени З и П, които правят връзка (ЗП) също както двойките на естествената ДНК – АГ (аденин, гуанин) и ТЦ (тимин, цитозин).
През 2008 учени, водени от Флойд Ромсберг от изследователския институт Скрипс в Ла Хоя (Калифорния), направили още две бази и показали, че както ДНК, естествените ензими може да се използват за копиране. Но техните изкуствени двойки били свързани в по-дълги вериги по различен начин от естествения.
„Това, което знаем за ДНК, е че има серии от една и съща база, АААА или ТТТТ“, казва Мили Георгиадис от университета Индиана в Индианаполис. Базите на Ромсберг не може да правят такива серии заради начина, по който са свързани.
Георгиадис и Бенър показват, че техните З и П бази могат да правят такива серии и да се държат като естествена ДНК. Използвайки рентгенова кристалография, те разбрали, че базите могат да се вграждат във вериги с естествени и изкуствени бази, като това може да включва серии с по шест повторения на З и П базите.
Изследователите също показали, че веригите приемали същите две форми, които нормалната ДНК приема в клетките: познатата спираловидна структура, наречена форма „Б“ и по-широката „А“ форма, която ДНК приема, когато се свързва с протеин.
„Обикновено ДНК приема различни форми, за да взаимодейства с различни протеини“, казва Георгиадис. „Фактът, че З и П приемат тези форми, говори, че ДНК, направена от тези бази, ще се държи точно както естествена ДНК. Георгиадис казва, че крайната цел е да се „създават нови неща“.
