Какво е алергия към вода
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27
Всички живи същества са зависими от водата. Що се отнася до хората, мозъкът и сърцето се състоят от около 70% вода, дробовете от 80%, а костите ни съдържат около 30% от жизненоважната течност. За да оцеляваме, имаме нужда средно от 2.4 литра вода на ден, като някаква част от нея си набавяме чрез храната.
Но какво става ако сте алергични към вода? Това е много рядко състояние, наречено аквагенична уртикария. Страдането от подобно заболяване, би ви принудило да се къпете за максимум 5 минути два пъти в седмицата и то със студена вода.
Хората страдащи от тази алергия, трябва да спрат да ядат определени плодове и зеленчуци, които съдържат много вода. Също така трябва да се откажат от чая, кафето и всички натурални сокове. Прекратяване на употребата на месо е силно препоръчително.
Освен хранителните си навици, хората с аквагенична уртикария трябва да следят за прекомерно изпотяване, сълзене на очите и дори намокряне от дъжд, иначе се появят мехури, подувания и болки в различни места от тялото. На практика това означава никакво плакане и никакво сериозно физическо натоварване.
Първият регистриран случай на аквагенична уртикария е от 1963 г. По цялото тяло на 15-годишно момиче излезли мехури, малко след като девойката карала ски. Тогава състоянието било определено като свръхчувствителност към вода, изразяваща се само след минути като сърбящи мехури по цялото тяло.
Изглежда, жените са по-податливи към този тип алергия, която най-често се проявява по време на пубертета. Най-вероятната причина за нея е генетично предразположение. Заради рядкостта си, често е обърквана за алергия към химикали, разтворени във водата като хлор и различни видове соли.
В медицинската литература са описани по-малко от сто такива случая. Това значително затруднява диагностицирането на алергията. Някои хора са се излекували с помощта на антихистамини, но като цяло заболяването отслабва значително с напредването на възрастта. Ако противоалергичните лекарства не помагат, следващият най-добър вариант е самоконтролът и емоционалната подкрепа на близките.
