Изследователи от щатския университет в Северна Каролина са потвърдили, че кръвоносните съдове на хадрозавър на 80 млн. години са оригинални и не са биофилм или други замърсявания.
Откритието прибавя към натрупващите се доказателства, че структури като кръвоносни съдове и клетки могат да се запазят милиони години. Данните не само потвърждават предишната информация за протеиновите последователности при динозаврите, но представляват и значителен напредък в методологията на изследване.
Молекулярният палеонтолог Тим Клеланд (Tim Cleland) от Тексаския университет в Остин деминерализирал парче от кост на крак на Brachylophosaurus canadensis – 9-метров хадрозавър, живял в Монтана (САЩ) преди 80 млн. години. След това костта била анализирана чрез високорезолюционна масова спектроскопия, която показала отчетливо няколко протеина от клетъчни компоненти на кръвоносни съдове. Един от тези протеини – миозин – се среща при меките мускули, свързани със стените на кръвоносните съдове.
Изследователите потвърдили резултатите, като извършили същите изследвания върху кости от модерни архозаври (пилета и щрауси). Пептидните последователности съвпадали при двете проби.
„Това е първото проучване, в което е направен директен анализ на кръвоносни съдове на изчезнали организми. То ни предоставя възможността да разберем какви видове протеини и тъкани могат да устоят във времето и как се променят при процеса на фосилизация“, обяснява Клеланд.
„Изследването има огромна стойност, защото ни показва как са се променяли протеините за 80 млн. години”, добавя Мери Швайцер (Mary Schweitzer), която е молекулярен палеонтолог в щатския университет. „Дава ни информация не само за това как тъканите се запазват във времето, но и възможността да наблюдаваме как тези животни са се адаптирали към заобикалящата ги среда.“
