Лявата долна фронтална гънка ни кара да гледаме с оптимизъм на лошите новини. Неин противовес е дясната гънка, с която възприемаме света по-реалистично.
Изследователи от Лондонския университетски колеж (Великобритания) са открили в мозъка зона, отговаряща за оптимизма – лявата долна фронтална гънка. Не може да се каже, че учените са търсили на случаен принцип – в миналото вече е изказано предположение, че зад оптимистичните възприятия на информацията стои лявата долна извивка, а за песимистичните – дясната. Но досега тази информация носеше статистически и корелационен характер. Например на участниците в експеримента били съобщавани лоши или хубави новини и с ядрено-магнитен резонанс била наблюдавана активността на мозъка им. На добрата информация реагирала лявата извивка, а на лошата – дясната.
Неотдавна изследователите решили да установят причинно-следствената връзка между активността на извивките и склонността на човека да възприема информацията оптимистично. За това бил използван методът „транскраниална магнитна стимулация”, която позволява да се влияе не активността на избрани зони от мозъка, без да се прибягва до хирургична намеса. Изследователите потиснали активността на дясната и лявата долна лобна извивка, а след пет минути изброили на участниците 40 различни неприятни варианта на съдбата – от болест на Алцхаймер, до грабеж. Всеки трябвало да оцени вероятността на вариантите за себе си. След това учените съобщавали истинската статистическа вероятност на всеки сценарий и подканяли участниците да назоват една или друга съдба вече с отчет на чутите цифри.
Когато изследователите потискали активността на дясната, „песимистична” извивка, оптимистичната настройка оставала непроменена. Ако човек чуел, че вероятността за някое негативно събитие е още по-малка, отколкото е очаквал, той коригирал очакванията си в по-положителна посока. По същия начин стояли нещата, когато учените въздействали на странична, контролна зона от мозъка, която няма отношение нито към лявата, нито към дясната извивка.
При потискането на активността на лявата извивка, картината била следната: човек се отнасял по същия начин към добрата статистика, тоест снижавал очаквания риск в неин отговор, но започвал здраво да мисли за лошата статистика. Обикновено ние сме склонни да се отнасяме към всичко с оптимизъм, пишат изследователите в сп. PNAS и дори лошите новини не са в състояние да ни накарат да си свалим розовите очила. Но ако се потисне работата на лявата извивка, то лошата статистика ще бъде оценявана по-трезво.
Лявата долна лобна извивка наистина може да се нарече „център на оптимизма”, а дясната – „център на реализма”. Лявата извивка може да ни накара да недооценим финансовите рискове или например заплахата за собственото ни здраве. От друга страна, именно благодарение на лявата долна лобна извивка човек се решава на нещо ново и именно тя ни помага да не затъваме в мрачни мисли поради неуспехи или болести. Възможно е, въздействайки върху тези две структури, скоро да може да се лекуват неврози и други нервни разстройства, свързани с депресии.
Източник: The Scientist
Снимка: © ROLF BRENNER/SCIENCE PHOTO LIBRARY
