През 60-те и 70-те години на миналия век човечеството направило първите опити за покоряване на Луната.
По повърхността на нашия спътник скитал „съветски лунен трактор“, а американските астронавти оцапали с лунен прах космическите си обувки.
След това и СССР, и САЩ внезапно загубили интерес към Луната и замразили всичките си програми, като обяснили, че това е прекалено скъпо удоволствие.
Какво е попречило впрочем на други държави да се обединят и да създадат съвместен лунен проект от типа на „Союз“–„Аполо“? И защо сега се разработват програми по усвояване на далечния Марс, които са значително по-скъпи, а най-близкото до нас небесно тяло както преди е извън вниманието на космическите агенции?
С други думи, кой не пуска земляните на Луната? По този въпрос съществуват множество версии, но адекватни официални обяснения няма.
Космическата опера „Аполо 11“
На 20 юли 1969 година с космическия кораб „Аполо 11“ на лунната повърхност стъпват астронавтите Нил Армстронг и Едуин Олдрин. Записът на техния разговор с центъра за управление в Хюстън впоследствие е предаден на журналистите от бившия директор на НАСА Кристофър Крафт.
Астронавтите Армстронг и Олдрин предали от Луната:
− Това са гигантски неща… Не, не, не… Това не е оптична илюзия. В това няма съмнение!
От Земята попитали:
− Какво? Какво, по дяволите се случва там? Какво се е случило?
− Казвам, че тук има други космически кораби. Стоят в линия от другата страна на кратера.
− Можете ли да снимате нещо?
− Нямам филм подръка. Три изстрела от „чиниите“, или както там се наричат тези неща, съсипаха лентата.
− Възстановете контрол! Те са пред вас? Чуват ли се някакви шумове от НЛО?
− Те са кацнали тук. Те са тук и ни наблюдават!
Олдрин позира на Армстронг.
В последните години все по-интензивно се върти въпросът: били ли са изобщо американските астронавти на Луната? Говори се, че тяхното кацане на земния спътник е „космическа опера“, заснета в студиите на Холивуд. А НАСА започнала да говори за тайнствени „изчезвания“ ту на негативите, ту на лентите, а след това – и на целия репортаж, фиксирал първото в историята на човечеството стъпване на хора на Луната.
Лунните градове
Има немалко документални свидетелства за необичайни явления, наблюдавани близо до и на самата Луна. Например в летопис от 1064 година се говори за много ярка звезда, появила се около Луната няколко дни след като тя се отделила от Слънцето. На 3 май 1715 г., докато наблюдавал слънчево затъмнение в Париж, астрономът Е. Лувил забелязал на западния край на Луната някакви изблици, които били „много краткотрайни и се появявали ту на едно, ту на друго място…“
Може да се предположи, че а фона на земния спътник са наблюдавани метеори, които са изгаряли в земната атмосфера, ако същите изблици в един и същи район на Луната не били фиксирани и от Халей, който ги наблюдавал на Британските острови.
През 1866 година астрономите видели как един от най-големите лунни кратери внезапно променил своя вид. През 1874 г. чешкият астроном Шафарик известно време наблюдавал движението на светещ предмет по лунния диск, а след това обектът на наблюдение отлетял в космическото пространство.
Година след това астрономът Йероним Шретер видял светещ обект на Луната, който се движел по права линия от Морето на дъждовете в северна посока, а след това на юг се появил и втори светещ обект. Скоростта на тяхното движение спрямо повърхността била 110 км в час. 
Бившият служител на НАСА Ричард Хоугланд направил през 2007 година сензационно заявление, че е успял да получи снимки, направени по време на полетите над повърхността на Луната на космическите апарати „Аполо 10“ и „Аполо 16“. На тези снимки се виждал град под прозрачен купол, намиращ се в района на Морето на кризите, на видимата от Земята страна на лунната повърхност.
На тях може да се различат разнообразни строежи във вид на кули, мостове и стълби, отиващи към дъното на кратера. На някои места прозрачният купол бил повреден.
През 1979 г. американските инженери Лестър Хюз и Вито Сакери открили в библиотеката на хюстънския отдел на НАСА много интересни снимки на лунната повърхност. На тях имало изображение на град с различни постройки, механизми и нещо, напомнящо тръбопроводни системи. Там имало и пирамиди, много подобни на древноегипетските.
Освен града на снимките имало летателни апарати, намиращи се на стартови площадки или летящи над града. Инженерите съобщили в пресата за всичко видяно.
Космическият кораб на име Луна
Кой и кога е построил тези градове? И изобщо какво представлява Луната? Тук има много версии. Една от тях твърди, че Луната се явява база на пришълци, където те добиват полезни изкопаеми. Пиковете на активност на тайнствените явления на нашия спътник настъпват в моментите, когато пристига поредната партия космически кораби за транспортиране на суровините.
В същото време започва активиране на НЛО на Земята. Привържениците на тази хипотеза смятат, че това е свързано с пристигането на нови изследователи на нашата планета.
Други изследователи смятат, че Луната се явява огромна изследователска космическа база на извънземни, освен това е с изкуствен произход. Изследванията на лунните породи позволявали да се предположи, че Луната е по-стара от Земята и от цялата Слънчева система.
Докато достоверната възраст на Земята е 4,5 млрд. години, възрастта на някои лунни породи се определят на 5,3 млрд. години. Възрастта на праха, покриващ тези породи, се оказала дори по-голяма – около 7,3 млрд. години. Възможно е това да е гигантска космическа станция, пътешестваща в космическото пространство, по някакви причини изляза от строя и намерила пристанище до нашата планета, като станала неин спътник.
Не е изключено тя да е доведена до Земята специално за да води контрол над нейните обитатели. За това говорело парадоксалната точност на орбитата. 
Координатите на орбитата на спътника спрямо Земята, скоростта на въртене и самата траектория не изглеждат случайни. Именно благодарение на това странно съчетание на величини – разстоянието от Земята до Луната, разположението на нейната орбита и нейния радиус – може да възникне явлението, наречено пълно слънчево затъмнение, когато неголямата по размери Луна изцяло покрива огромното Слънце. Може ли всичко това да е просто съвпадение?
Има мнение, че още преди 10–11 хиляди години Земята нямала спътник. Ако се вярва на символични изображения, открити на стена във вътрешния двор на Каласасая близо до гр. Тиауанако в Боливия, известно е и времето на навлизането на Луната на околоземна орбита. Това се е случило преди приблизително 11 500 – 13 000 години.
Възможно е и това, че всички механизми и летателни апарати, които са били заснети, да са автомати, работещи в автономен режим, а техните стопани отдавна да са напуснали станцията.
В полза на версията за изкуствен произход на Луната говорела нейната плътност – 3,34 грама на кубически сантиметър (за сравнение – плътността на нашата планета е 5,52 г на куб. см).
Това навеждало редица учени на мисълта, че Луната отвътре е куха, което не може да е характерно за природен спътник. През 1969 година екипажът на кораба „Аполо 12“ хвърлил модул на повърхността на спътника, който със своя удар провокирал лунно земетресение.
Шумът можел да се улови на 40 мили от мястото на самия удар. Още три часа звънът се разпространявал по цялото небесно тяло. Експериментът бил повторен от екипажа на „Аполо 13“. Като увеличили силата на удара, астронавтите станали свидетели на продължителната вибрация на Луната – ефектът продължил 3 часа и 20 минути в радиус от 40 километра.
Обработвайки информацията, учените заключили, че лунното ядро или има много малка маса, или изобщо отсъства. Установено било също, че в дълбините на спътника се намира метална черупка с дебелина 70 километра. Компютърен анализ показал, че тя се състои от желязо, никел, берилий, волфрам и други вещества. Тази черупка можело да се образува само по изкуствен начин.
Много загадки таи Луната. Разгадаването им може да стане само в резултат на дългогодишни системни изследвания. А дали земляните ще бъда допуснати да ги направят?
