Британският фантаст М. Джон Харисън спечели литературната награда „Букър“ за 2026 година със своя научнофантастичен роман „Краят на всичко“ (The End of Everything).

С този триумф 81-годишният Харисън не само става най-възрастният лауреат в историята на отличието, но и първият автор, чиято кариера се развива изцяло в полето на жанровата фантастика, спечелил най-престижния приз за англоезична проза.

Исторически пробив за фантастиката

Макар елементи от научната фантастика редовно да присъстват в книгите от кратките списъци на „Букър“, досега наградата никога не бе връчвана на творец с корени в чистия жанр.

Изпълнителният директор на фондацията „Букър“ Габи Ууд подчерта значимостта на този прецедент пред медиите.

За Харисън това е тринадесети роман в дългата му творческа кариера.

Писателят прави своя дебют още през 1965 г., когато продава първия си разказ. Впоследствие той става ключова фигура в емблематичното британско списание за фантастика New Worlds, където до 1978 г. ръководи литературния отдел.

В биографията си авторът вече има авторитетната жанрова награда „Артър Кларк“ за романа си Nova Swing, а през 2022 г. дори е част от журито на „Букър“.

Първата му лична номинация за наградата му донесе безапелационна победа и паричната премия от 50 хиляди паунда.

Светът след загадъчния крах

Журито, оглавявано от изтъкнатата изследователка на античността проф. Мери Биърд, взе единодушно решение след продължителни дебати върху шестте заглавия от финалната селекция.

Действието в романа се развива по южното крайбрежие на Англия, десетилетия след мистериозно нашествие на същества, способни да променят формата си – т.нар. iGhetti.

По думите на журито представката „i“ загатва за дигитален произход, макар нищо в новия свят да не е категорично ясно. Държавните институции са практически разпаднали се, а редът се диктува от местни самозвани отряди.

Главният герой Филип Тенънт преживява, като събира вещи, изхвърлени от Ламанша по бреговата ивица. Един ден той попада на загадъчна пихтиеста субстанция, която бързо расте, проговаря и започва да налага контрол над хората.

Мери Биърд определя творбата като дълбоко изследване на неразбираемия апокалипсис, в който познатите правила престават да важат: „Това е съвременната политика, погледната през призмата на бъдещето.“

Кризата на познатия свят

Харисън споделя, че първоначалният импулс за написването на книгата идва от световната финансова криза през 2008 година.

Авторът е бил провокиран от момента, в който обществото внезапно губи способността си да намери смислено обяснение за случващото се около него.

Според писателя истинската катастрофа не се състои просто във физическото оцеляване, а в срива на самата матрица на реалността – моментът, в който установеният ред просто спира да работи и познатите опори на човека изчезват.

Преодоляване на жанровите граници

Научната фантастика отдавна притежава свои авторитетни форуми като наградите „Хюго“ (връчвани от 1953 г.), „Небюла“ (от 1966 г.) и наградата „Артър Кларк“ (от 1987 г.).

Въпреки това водещите литературни отличия традиционно поддържаха дистанция спрямо жанровата литература.

През годините границата бе преминавана само в едната посока.

Антиутопията на Маргарет Атууд „Разказът на прислужницата“ стигна до финала на „Букър“ през 1986 г., а през 2019 г. продължението „Заветите“ спечели наградата (поделена с Бернардин Еваристо).

Носителката на Нобелова награда Дорис Лесинг създаде мащабната фантастична поредица „Канопус в Аргос“, а Казуо Ишигуро бе номиниран за „Букър“ през 2005 г. с антиутопията „Никога не ме оставяй“.

Всички тези автори обаче стъпиха във фантастичните светове едва след като вече бяха утвърдени фигури в класическата проза. М. Джон Харисън прави точно обратното, доказвайки художествената зрялост на чистата научна фантастика.

Успехът е исторически и за неговия издател Serpent’s Tail, който след пет номинации през годините записва първия си триумф с наградата „Букър“.