Спънки пред лунната програма на САЩ: Тегленето на Orion от Starship крие рискове
Лунната надпревара през XXI век навлиза в критична фаза. САЩ се стремят да върнат свои астронавти на повърхността на естествения ни спътник през 2028 година, изпреварвайки Китай, чиято цел е кацане преди края на 2029 г.
Поредицата от забавяния и технически пречки при ключови компоненти на американската мисия обаче поставят под реален въпрос това предимство и отварят възможност китайските тайконавти да стъпят първи на Луната.
С цел да оптимизира процеса за частните изпълнители на лунния модул – компаниите SpaceX и Blue Origin – ръководството на НАСА инициира промени в първоначалния план.
И двата консорциума настояха за отпадане на скачването с кораба Orion на сложната ореолна орбита около Луната.
Тази маневра значително улесняваше самия Orion, но изискваше огромен разход на гориво от страна на спускаемите апарати.
Полет „на заден ход“ и опасност за двигателната система
Преместването на скачването със Starship на околоземна орбита обаче поражда нова верига от усложнения.
Журналистът Ерик Бъргър разкри детайли след разговор с представител на Lockheed Martin – аерокосмическият гигант, отговорен за разработването на Orion.
Според източника, при подобна конфигурация американският кораб ще трябва да бъде теглен към Луната „на заден ход“. Европейският модул ще бъде насочен напред по посока на движението.
Тази позиция крие сериозен риск за горивните резервоари на модула.
По време на полет в обратна посока течната фаза на горивото може да достигне зоните, предназначени за отвеждане на газовата фракция.
Попадането на течност в тръбопроводите и клапаните за газ рискува да повреди системата, което от своя страна би нарушило правилното смесване и подаване на горивните компоненти към двигателя.
Подобна повреда би поставила под пряка заплаха оцеляването на екипажа, тъй като именно с Orion астронавтите трябва да се завърнат на Земята.

Претоварване, прегряване и инженерни компромиси
Смяната на траекторията и начина на придвижване води и до други технически предизвикателства:
Значително по-високо ускорение: Двигателите на Orion са проектирани за плавно ускорение до едва 0,15 g. В същото време мощната тяга на Starship при ускорение към Луната ще генерира претоварване до 1 g. Това изисква допълнителна структурна издръжливост от вече готовата конструкция.
Термични затруднения на околоземна орбита: Външното сребристо покритие на Orion е оптимизирано за предотвратяване на топлинни загуби в дълбокия космос. При продължителен престой на ниска околоземна орбита без дълбока сянка съществува сериозен риск от прегряване. Това би натоварило терморегулацията до краен предел.
Кратки срокове за доработка: След регистрираните предишни дефекти в топлинния щит на капсулата по време на безпилотния тест, всяка мащабна конструктивна промяна в рамките на оставащите две години носи висок риск от нови забавяния.
В момента инженерните екипи на Lockheed Martin работят на три смени, за да адаптират системите към новия профил на полета.
Ситуацията подчертава нарастващата сложност и уязвимост на съвременната архитектура на мисията, докато крайните срокове за лунния триумф неумолимо наближават.

