Взаимоотношенията между човека и камъните не са толкова прости, колкото сме свикнали да мислим. Каква роля играят те в нашия живот? От камъните са правили оръдия на труда, оръжия и календари, строили са жилища и крепости, тяхната енергия е използвана за лечение, с тях са покривали гробове…
Смятало се също, че някои камъни в определено време от денонощието притежават ултрачестотна вибрация и това им качество вероятно е използвано от древните.
Камъни са използвани за талисмани, амулети и за защита от негативното въздействие на околния свят – уроки и прочие напасти. Те са служили на местата за жертвоприношения, използвани са за молитви, превръщали са ги в паметници и монументи.
Тайнствени съоръжения от камъни – мегалити (долмени, менхири, кромлехи), поразяват с размери и загадъчност. Достатъчно е да си спомним Стоунхендж в Англия, каменните идоли от Великденския остров, Саксайуаман в Южна Америка.
Сравнително скоро и в Корсика са открити мегалити. Оказало се, че в едно от най-живописните ъгълчета на Франция далече от хорските очи от незапомнени времена пазят своите тайни няколко десетки загадъчни каменни идоли.
Паркът на камъните Филитоза
Първият камък в югозападната част на Корсика е открит през 1946 година от Шарл Чезаре, жител на селото Филитоза. Това бил почти триметров менхир (от бретонското men – „камък“, и hir – „дълъг, висок“). Грубо обработеният продълговат камък, висок около 20 метра, по нещо напомнял човешка фигура.
Селото, разположено само на 20 километра северно от крайбрежния град Проприано, бързо придобило широка известност. Тук като мухи на мед прилетели археолози и открили още 19 великани с размити очертания на човешки лица. След археолозите последвали вездесъщите тълпи туристи.
Властите организирали парк, като поставили там всичките 20 фигури, и направили входа платен. Бизнесът се оказал доста успешен – появили се кафенета и паркинги за коли и автобуси, които пристигат не само от всички краища на острова, но и от цяла Европа – от Марсел до Проприано бил пуснат специален ферибот. Самолетите от Париж лесно могат да се доберат до столицата на Корсика – Аячо, а оттам до Филитоза е една крачка.
В хода на разкопки било установено, че първото заселване на острова е било 8000 г. пр.н.е., което е характерно като цяло за всички острови в Средиземноморския басейн, включително Крит, Кипър и Малта. Мегалитите също се появили няколко хилядолетия преди нашата ера. Част от каменните великани се наричат воини – това са най-младите мегалити, които са „само“ на три и малко отгоре хиляди години.
Учените смятат, че те са дело на някакви пришълци завоеватели, нахули в Корсика от морето. Менхирите, които украсявали острова до тяхното пристигане, били частично разрушени, частично отишли за построяването на кули.
Това е всичко, което могат да кажат учените. Кои са били тези пришълци, защо им е трябвало да строят необичайните си кули, историята засега мълчи. Напълно е възможно завоевателите да са били на по-висока степен на развитие от местните жители, които не познавали нито желязото, нито бронза.
Подозрението на някои изследователи пада върху филистимците – жители на източната част на Средиземно море: те били славни моряци, търговци и пирати. И ето че върху по-късните изсечени изображения по-скоро са именно пришълци – на тези идоли може да се разгледат кинжали и дълги мечове, а на гърдите и гърбовете им ясно се виждат ризници и брони. Главите са увенчани с кръгли шлемове, на някои от които се виждат следи от счупени рога.
Легендата на Сан Лоренцо
С времето менхири са откривани и на други места на острова. Най-последни станали известни каменни фигури, открити в храсти край селото Сан Лоренцо в северната част на Корсика, на около 30 километра от град Корте. Към него води прашен черен път и туристи не попадат често там.
Един от менхирите – статуя с ръст около 2 метра, се крие в храстите зад стара, отдавна затворена църква. Над масивната брада се вижда широка уста без устни и зъби. Носът е едва загатнат, а вместо очи има две дупки. В селото легендата за тази странна фигура е жива.
Някога на острова имало вампири, които излизали по нощите от гробовете, за да хващат млади момичета. Когато такъв вампир се заселил близо до Сан Лоренцо, жителите се събрали, за да решат как да се отърват от него. Тъй като той бродел само нощем около старата църква, решили там да му направят капан. За примамка послужило най-красивото момиче в селото. Било решено красавицата да приближи към църквата късно вечерта, вампирът да последва стръвта и да го убият.
И ето че вечерта дошла, момичето приближило към църквата, а храбрите мъже, въоръжени с вили и колове, се притаили на известно разстояние от нея. Но вампирът не се появил. Момичето почнало нежно да го вика и неочаквано, сякаш в отговор, се разнесъл див вик.
Смелостта напуснала красавицата, смъртен ужас сковал всичките ѝ стави, сърцето ѝ спряло и тя се превърнала в камък. А след това станало ясно, че същата вечер след богослужението поради недоглеждане бил затворен младеж. Той вече си представял как ще му се наложи да стои без хляб и вода цяла седмица – до следващото богослужение…
И изведнъж чул стъпки! В желанието си да не пропусне единствения шанс за спасение, нещастният младеж заревал с цяло гърло. Сводовете на църквата моментално усилили вика, превръщайки го в призрачен глас… След тази история вампирът повече не се появил около селото. Момичето, превърнало се в камък, така и си останало завинаги до църквата.
Но това е само легенда, а учените популярно обяснили, че менхирите на Сан Лоренцо са най-старите на острова. Най-древните от тях представляват груби каменни правоъгълници. По-късно, след 1000 години, се появили камъни, напомнящи човешки фигури – с плоски гърди и кореми, релефни задни части, превит гръб и широки рамене. Но те нямали нито глави, нито крайници.
Още по-късно се появили техни аналози, но вече с глави и лица, на които имало очи, уста и ясна брадичка. Ако имало нос, то той приличал на картоф. Нито една от фигурите обаче не напомняла на воините от Филитоза. Очевидно завоевателите не са стигнали дотук и са се ограничили само с крайбрежието на острова.
Сега менхирите са една от основните забележителности на Корсика. И не е задължително да се лети до далечния Великденски остров. Пътьом може да се посети родното място на Наполеон Бонапарт в Аячо, да се види грандиозният паметник на императора в обкръжението на четиримата му братя.
Така и не е ясно как бъдещият император се е отнасял към каменните идоли и вярно ли е, че пред един от тях той се е заклел рано или късно да седне на френския трон…
