Това може да е модел за живот на Марс: Международен екип изследователи откри множество микроорганизми в чилийската пустиня Атакама. Това са едноклетъчни, предимно бактерии, които се активизират при влажност и прекарват продължителните фази на суша под земята. Възможно е тези микроорганизми да преживяват в по-дълбоките слоеве от милиони години.
“Ако на Марс е възникнал живот, представените тук резултати показват, че може да е преживял прехода от някогашните влажни периоди към фазата на суша и може би дори е открил ниша под крайно сухата повърхност,” пише Дирк Шулце-Макух от Техническия Университет Берлин, ръководител на екипа изследователи в специализираното издание „Proceedings of the National Academy of Sciences„.
Със средногодишни стойности доста под 20 милиметра центърът на пустинята Атакама в Чили се счита за едно от възможно най-сухите места на планетата. Там с десетилетия не пада никакъв дъжд. Заради екстремната суша, почвата е изключително солена и бедна на хранителни вещества.
Бактерии, които обичат сол и са устойчиви на УВ
От 2015 до 2017 екипът на Шулце-Макух взема проби от 6 различни места в пустинята. „Целенасочено подбрахме места, които да можем да сравним – от райони в близост до морския бряг, които са сравнително по-влажни, до екстремно сухи райони във вътрешността на Атакама,“ казва ученият. Пред екипа стоял въпросът, дали организмите си живеят в района, в който са били открити или пък са били пренесени от вятъра или при други обстоятелства от по-влажния в сухия регион.
Учените анализирали почвата и търсели доказателства за живот. Така се натъкнали на многообразие от видове: при повърхността живеят бактерии от групите Geodermatophilaceae и Rubrobacter, които устояват на ултравиолетовата светлина и сушата. По-надълбоко живеят бактерии от групите Betaproteobacteria и Firmicutes, които обичат солта. Сред тях има представители и на други видове едноклетъчни като така наречените Archae.
“Дори хипер сухата пустиня Атакама предлага на микроорганизмите обитаема околна среда, която им позволява метаболизъм при случайно повишение нивото на влага,” пише екипът. Във фазата на суша, активността на едноклетъчните пада. Така организмите може да са преживели милиони години.
„Тези бактерии може да преживяват под повърхността още от началото на формирането на пустинята“, пишат авторите, „или началната общност бактерии така се е променила в геологичните времеви интервали, че да може да се справя с промените в условията на околната среда.“
Шансове за живот в дълбоките слоеве на Марс
На Марс условията са значително по-сурови – по – конкретно от гледна точка на ултравиолетовата светлина, температурата и сушата. Въпреки това може да се направи паралел като емисиите хлорметан (CH3Cl). „Профилите на емисиите хлорметан са почти идентични, според наблюденията на ровъра Кюриозити на Марс,“ хишат изследователите.
На Червената планета не вали почти изобщо, но може да има циркулация на вода, която се осъществява чрез снежни бури, мъгла или подпочвена вода близо до повърхността. Особено по-дълбоките слоеве под повърхността са по-малко изложени на влиянието на околната среда и по-тази причина биха могли да предлагат предпоставки за живот.
Източник: Spiegel Online
