Стара къща, изоставен приют, мухъл и влага – всички тези места, които пораждат у нас страх и призрачни видения, може да са развъдници на токсична плесен.
Шейн Роджърс, доцент в университета Кларксън, щата Ню Йорк, изучава дали спиритичните сеанси (призраци) се отнасят към неврологичните проблеми, предизвикани от плесента.
Това лято той се готви да посети всички места в северната част на Ню Йорк, „населени с призраци“, за да вземе проби и да направи анализ на плесента. Дори ако изследванията му установят високо съдържание на плесенни микроби в тези зони, така или иначе си остава загадка каква е връзката между скрития токсичен характер на плесенната гъба и психологическото въздействие върху човека, казва Роджърс в съобщение на университета.
Но „някои хора съобщават за депресия, безпокойство и други състояния, получени от въздействието на биологични замърсители във въздуха – отбелязва той. Ние се опитваме да разберем могат ли някои явления, свързани с призраци, да са предизвикани от замърсяващи вещества, открити във въздуха на помещенията“.
Ако Роджърс намери взаимовръзка между местата, облюбвани от „призраци“, токсичните плесени и психологическите ефекти, значи ли това, че привидения не съществуват?
Има много истории за призраци, които не се поддават на това специфично обяснение. Например някои хора казват, че са получили определена информация чрез спиритични сеанси, която впоследствие била проверена, и че те не биха могли да я получат по други начини.
Един такъв случай се споделя в социалния сайт Reddit от KibokotheHippo: „Синът ми беше на около 4-5 годинки, а дъщерята – на 18 месеца. Извиних им се, че не мога тази вечер да им разкажа приказка, трябва да отида на среща, но на следващия ден ще им разкажа цели две. В отговор моят син каза: „Нищо, мамо. Ще ни почете леля Трейси.“
Почувствах, че косите ми се изправят, и си помислих, че той вероятно се е объркал, и попитах: „Кой?“. „Леля Трейси, мамо. Тя изглежда точно както и ти. Когато си легнем, тя ни чете и ни пее.“ Никога не съм им разказвала, че съм имала близначка, която се е родила мъртва. Името ѝ е Трейси.“
Дан Пиърс в своя блог „Самотният смеещ се татко“ призовал читателите да разкажат най-страшните и вледеняващи истории, които децата им някога са им казвали. Един написал така:
„Ти не искаш ли да поздравиш чичо Крис?“, попита ме тригодишната ми дъщеря, докато наблюдавах как скача на трамплина. Чичо Крис се удави в езерото девет години преди нейното раждане и никой в нашето семейство никога не е говорил за това. Попитах къде се намира той сега и тя, сочейки гаража, произнесе: „Той ми казва да бъда внимателна.“
