Съществуват ли духове?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Ако вярвате в призраци, не сте сами. Културите по целия свят вярват в духове, които оцеляват след смъртта, за да живеят в друго царство. Всъщност призраците са сред най-разпространеното мнение за паранормално явление: милиони хора се интересуват от призраци и хиляди четат истории за призраци всеки ден. Това е нещо повече от просто забавление; Проучване на Ipsos през 2019 г. установява, че 46% от американците казват, че наистина вярват в духове, а цели 7% от анкетираните казват, че вярват във вампири.

Идеята, че духът на мъртвите остава с живите е древна, появяваща се в безброй истории – от Библията до „Макбет“. Тази идея дори породи фолклорен жанр: призрачни истории. Вярата в духове е част от по-голяма мрежа от свързани паранормални вярвания, включително преживяване близо до смъртта, живот след смъртта и комуникация с духове. Вярата предлага на много хора утеха – кой не иска да вярва, че нашите любими, но починали членове на семейството не се грижат за нас или са с нас във време на нужда?

Хората са се опитвали (или твърдят, че е така) да общуват с духове от векове; например във викторианска Англия било модерно висшите дами да провеждат сеанси в салоните си след чай и мляко с приятели. Клубове за духове, посветени на търсене на доказателства за съществуването им, били създадени в престижни университети, включително Кеймбридж и Оксфорд, а през 1882 г. е създадена и най-видната организация – Обществото за психични изследвания.

Жена на име Елинор Сиджуик е била следовател (и по-късно президент) на тази група и би могла да се счита за оригиналния ловец на духове. В края на 1800 г. в Америка много медии твърдят, че говорят с мъртвите, но по-късно са опровергани като измами от скептични разследващи.

Едва наскоро обаче, ловът на духове стана широко разпространен интерес по целия свят. Голяма част от това се дължи на хитовия сериал за кабелна телевизия на Syfy „Ловци на духове“, който излъчи 230 епизода, но въпреки това не намери добри доказателства за наличието на духове.

Шоуто породи десетки имитатори и не е трудно да се разбере защо то е толкова популярно: предпоставката е, че всеки може да търси духове. Двете оригинални звезди бяха обикновени момчета (водопроводчици всъщност), които решават да търсят доказателства за духове. Тяхното послание: Не е нужно да сте учен или дори да имате някакво обучение по наука или разследване. Всичко, от което се нуждаете, е малко свободно време, тъмно място и може би няколко джаджи от магазин за електроника.

Тези неясни критерии за призрачни събития са част от причината, поради която митовете за отвъдното са по-живи от всякога. Когато социолозите Денис и Микеле Уаскул интервюират хора „срещали се“ с призраци за тяхната книга през 2016 г. „Призрачни срещи: обитателите на ежедневието“ (Temple University Press), те откриват, че „много участници не са сигурни, че са срещнали призрак и остават несигурни, че подобни явления дори са възможни, просто защото не са видели нещо, което да доближава конвенционалния образ на „призрак“. „Вместо това много от нашите респонденти бяха просто убедени, че са преживели нещо страшно – нещо необяснимо, необикновено, загадъчно или зловещо. „

По този начин много хора, които твърдят, че са имали призрачно преживяване, не са виждали непременно нещо, което повечето хора биха разпознали като класически „призрак“, и всъщност те може да са имали напълно различни преживявания, чийто единствен общ фактор е, че не може да бъде лесно обяснено.

Личният опит и усещане са едно, но научните доказателства са друго. Част от трудността при разследването на призраци е, че няма нито едно общоприето определение за това, какво е призрак. Някои вярват, че са духове на мъртвите, които по някаква причина се „изгубват“ по пътя си към Другата страна. Други твърдят, че духовете вместо това са телепатични образувания, проектирани в света от нашите умове. Трети създават свои собствени специални категории за различни видове духове, като полтъргайсти, остатъчни обитатели, интелигентни духове и хора в сянка. Разбира се, всичко е измислено, като спекулиране с различните раси феи или дракони: има толкова много видове духове, колкото искате да има.

Има много противоречия, присъщи на идеите за духовете. Например, призраците материални ли са или не? Или могат да се движат през твърди предмети, без да ги безпокоят, или да затръшнат врати и да хвърлят предмети из стаята. Според логиката и законите на физиката те би трябвало да са едното или другото. Ако призраците са човешки души, защо изглеждат облечени с неодушевени предмети като шапки, бастуни и рокли – да не говорим за многото съобщения за влакове-призраци, коли и дори кораби-призраци?

Ако духовете са духовете на онези, чиято смърт не е била отмъстена, защо има неразкрити убийства, тъй като се казва, че духовете комуникират с психични медии и би трябвало да могат да идентифицират убийците си за полицията? Въпросите продължават и продължават – почти всяко твърдение за духове поражда логични причини да се съмняваме в него.

Ловците на духове използват много креативни (и съмнителни) методи за откриване на присъствието на духовете, често включително екстрасенси. На практика всички ловци на призраци твърдят, че са научни и повечето си придават такъв вид, защото използват високотехнологично научно оборудване като броячи на Гайгер, детектори за електромагнитно поле (EMF), йонни детектори, инфрачервени камери и чувствителни микрофони. И все пак нищо от това оборудване никога не е доказано, че действително открива духове.

В продължение на векове хората вярвали, че пламъците посиняват в присъствието на духове. Днес малко хора приемат тази част от знанията, но е вероятно много от знаците, взети като доказателство от днешните ловци на призраци, да се разглеждат като също толкова грешни и остарели векове след това.

Други изследователи твърдят, че причината, поради която не е доказано съществуването на духове, е, че ние просто нямаме подходящата технология за намиране или откриване на духовния свят. Но и това не може да бъде правилно: Или духовете съществуват и се появяват в нашия обикновен физически свят (и следователно могат да бъдат открити и записани в снимки, филми, видео и аудио записи), или не. Ако духове съществуват и могат да бъдат научно открити или записани, тогава трябва да намерим твърди доказателства за това – но все още не сме. Ако духове съществуват, но не могат да бъдат научно открити или записани, тогава всички снимки, видеоклипове, аудио и други записи, за които се твърди, че са доказателства за духове, не са реални или още по-крайно – фалшификати са.

С толкова много основни противоречиви теории – и с толкова малко наука, която съществува по темата – не е изненадващо, че въпреки усилията на хиляди ловци на духове по телевизията и навсякъде другаде в продължение на десетилетия, не са открити никакви твърди доказателства за духове.

И, разбира се, с неотдавнашното развитие на „приложения за духове“ за смартфони е по-лесно от всякога да създавате привидно призрачни изображения и да ги споделяте в социалните медии, което прави отделянето на факти от измислицата още по-трудно за изследователите на духове.

И накрая, (и въпреки планините от двусмислени снимки, звуци и видеоклипове) доказателствата за духове днес не са по-добри от тези преди век. Има две възможни причини за неуспеха на ловците на духове да намерят добри доказателства. Първото е, че духове не съществуват и че съобщенията за духове могат да бъдат обяснени с психология, погрешни възприятия, грешки и измами. Вторият вариант е призраците да съществуват, но ловците на призраци да не притежават научните инструменти или начин на мислене, за да разкрият някакви значими доказателства.

Но в крайна сметка ловът на духове изобщо не е за търсене на доказателства (ако беше, търсенето отдавна щеше да бъде изоставено). Вместо това става въпрос за забавление с приятели, разказване на истории и удоволствие да се преструвате, че търсите ръба на непознатото. В края на краищата всеки обича добра история за духовете.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Искам да знам

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори