Спътникът на Юпитер – Йо, е най-вулканичната луна от всички в Слънчевата система и учените смятат, че вече са разбрали причината на свръхвисоката му вулканична активност. Йо изхвърля на повърхността си лава около 100 пъти повече, отколкото Земята.
Нови данни, получени от сондата Galileo на НАСА, сочат, че цялата тази активност е предизвикана от гигантски океан магма, скрит под повърхността на Йо. Изследователите са изчислили, че дълбочината на този магмен океан е поне 50 км.
„Това е минимумът. Напълно е възможно реалните цифри да са по-големи. Когато изследователите започнаха да наблюдават Йо с космическите апарати „Пионер” и „Вояджър” през 70-те години, този спътник се показа доста странен”, казва Кришан Хурана от Института по геофизика при Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
„Сега са логични други въпроси, един от които е защо на повърхността на Йо има толкова много вулкани? Сега с по-голяма вероятност можем да кажем, че това се дължи на гигантски резервоар с магма, намиращ се под повърхността на Йо”, казва Хурана.
Според учените отчасти вулканизмът на Йо е свързан и с майчинската му планета – Юпитер. Този газов гигант произвежда колосални гравитационни вълни, които буквално пронизват Йо и предизвикват смущения в разтопените породи под кората на Йо.
Астрономите отбелязват, че природата на вулканите на Земята и на Йо е различна. Ако при нас вулканите са резултат на взаимодействието на тектонските плочи, то на Йо това са изхвърляния от магмения океан под повърхността.
Анализ, проведен с магнитометъра на Galileo, показва, че Йо много зависи и е подвластен на гравитацията на Юпитер, затова е логично да се предположи, че често вулканите може да провокират гравитационни смущения. „Получаваме подробни данни за Йо вече повече от осем години, но продължаваме да имаме много въпроси за структурата на това космическо тяло”, казва ученият.
Въз основа на проведения анализ изследователите смятат, че значителна част от магмения океан на Йо се състои от разтопено желязо и магнезий. Косвено това се потвърждава и от повърхността на Йо, където Galileo е открил породи от лерцолит – магмено образувание, богато на магнезиеви силикати и желязо. Тези породи са разпространени например в скандинавските страни.
Според учения, ако слоят течна магма на Йо е с дебелина около 50 километра, то този течен океан трябва да е около 10% от общата маса на Йо. Температурата му е около 1200 градуса. В центъра на Йо се намира гравитационният център на спътника – желязно ядро, подобно на това, което има и нашата планета, смятат изследователите.
