Учени и философи дълго време обсъждали какво ниво на съзнание имат животните и растенията и имат ли изобщо. Някои философи поставили под съмнение дори съществуването на всяко друго съзнание освен тяхното собствено, тъй като не могли с абсолютна сигурност да твърдят, че другите хора също имат такова.
Всички тези въпроси се отнасят към същества, които ние наричаме живи или органични.
А как стоят нещата с неодушевените предмети? Могат ли те да бъдат разумни? На пръв поглед такава идея може да изглежда нелепа, но някои съвременни учени (да не говорим вече за видните мислители от миналото, като например Платон) казват, че това е възможно.
„Мисълта, че термостатът, който регулира температурата в дома ви, знае какво прави, разбира се, противоречи на здравомислието – пише в своята работа за взаимодействието между разума и материята Хенри Стап, физик теоретик от Калифорнийския университет в Бъркли, който работел с някои основоположници на квантовата механика.
И все пак по думите му идеята за панпсихизъм, тоест представата, че цялата материя се явява одушевена, заслужава обсъждане и може да бъде разгледана от гледна точка на квантовата механика.
В квантовата механика връзката между съзнанието и материята е толкова важна, че „за жалост е неестествена и вероятно се явява ретроградство да мислим за съществуването на явления, които по своя характер не се явяват психофизични“, казва той. Установено е, че процесът на наблюдение, въздействието на човешкото съзнание влияе на резултатите от физичните експерименти.
Но Стап в своята теория оставя място за чисто физически явления, които нямат никакво отношение към съзнанието. Когнитивистът и философ Дейвид Чалмърс отива още по-далече.
Той казва, че, възможно, съзнанието е фундаментален структурен елемент на физиката и затова то съществува във всички неща, като се започне от човека и се завърши с фотоните.
Чалмърс се явява професор по философия и водещ изследовател на съзнанието в Австралийския национален и Нюйоркския университет. На конференция на фонда TED преди две години той заявил, че науката по въпросите на изследването на съзнанието се намира в нещо като задънена ситуация и за да се придвижи напред, „са необходими радикални идеи“. „Смятам, че са ни необходими една-две идеи, които първоначално ще изглеждат откачени“, казва той.
Една от тези идеи се явява панпсихизмът.
Чалмърс признава, че тази идея може да изглежда ексцентрична, но отбелязва: „Макар че тази идея ни изглежда парадоксална, тя не е толкова невероятна за хората от други култури, където човешкото съзнание се разглежда като много по-свързано с природата.“
В миналото физиците трябвало да прилагат наскоро открити фундаментални структурни елементи, като електромагнетизъм, които не можело да се обяснят с по-базови принципи. Чалмърс си задава въпроса: не се ли явява съзнанието още един такъв структурен елемент.
Физиката е необичайно абстрактна – казва философът. – Тя описва структурата на реалността с помощта на група уравнения, но тя не ни разказва за реалността, която лежи в основата.“ Той цитира въпрос, зададен от Стивън Хокинг: Какво вдъхва огън в уравненията?“
„Може би съзнанието вдъхва огън в уравненията“, казва Чалмърс. Уравненията остават същите, каквито са били, но ние гледаме на тях като на средство за описание на потока съзнание.
„Съзнанието не се лута извън физическия свят като нещо допълнително, то е тук, точно в нашето сърце“, допълва той. Чалмърс не твърди, че фотоните имат такова съзнание, както хората, но те може да имат нещо от рода на примитивна осъзнатост.
Подобни мисли на различни нива на разбиране са разглеждали древните индийски мислители и немският философ от XVII век Готфрид Лайбниц. Те са смятали, че неорганичните вещества се намират в състояние на сън; животните имат съзнание, но възможно в състояние, подобно на сън; а хората осъзнават, че имат съзнание, те са по-съзнателни от животните.
В традиционните представи на някои коренни американци камъните се разглеждат като имащи съзнание. Камъкът например може да осъзнава, че са го пренесли на друго място. В източните духовни традиции понякога се говори, че душата може да се преражда не само като човек, но и като растение, животно или дори камък.
Сред известните философи, които в една или друга степен са поддържали идеята за панпсихизъм, са били Платон, Спиноза, Артур Шопенхауер и Бъртранд Ръсел.
В „Основни принципи на философията“ (1927) Ръсел пише: „Моето разбиране се състои в това, че [между разума и материята] няма ясна граница, а има разлика в степента; стридата е по-малко разумна от човека, но не е напълно неразумна.“ Той казвал, че паметта е ключов аспект от съзнанието, неодушевените предмети притежават един вид памет:
„Ние не можем на тази основа [паметта] да поставим абсолютна бариера между съзнанието и материята… неодушевената материя до известна степен демонстрира аналогично поведение.“
Стап също изразява мнение, че „границата между живото и неживото, възможно, не е абсолютно ясна“.
Покойният Клив Бакстър, чиито експерименти през 60-те години потвърдили идеята, че растенията имат съзнание, е установил също така, че яйцата и йогуртът могат да реагират на заплаха. Бакстър е бил специалист по полиграфите (детектори на лъжата). В своята книга „Експеримент по намерение“ Лин Мактагарт обяснява някои от неговите опити:
„Живите бактерии в йогурта показаха реакция на гибелта на други видове бактерии; йогуртът също прояви желание да го „нахранят“ с полезни за него бактерии. При яйцата беше регистриран вик на тревога, а след това на обреченост, когато едно от тях беше поставено в кипяща вода.“
Тя обяснява още: „Бакстър е открил, че биологичните течности показват реакция, отразяваща емоционалното състояние на техния стопанин.“
Чалмърс призовава към изучаване на човешкото съзнание, което да излиза извън рамките на изследванията на взаимовръзката между мозъчните участъци и съзнателния опит.
„Това все още е наука за взаимовръзките, а не наука, която дава обяснения. Ние знаем, че тези участъци от мозъка се съгласуват с определени видове съзнателен опит, но не знаем защо“, казва той. Изследванията, които излязат извън рамките на изследванията на мозъка, може да намерят съзнанието на неочаквани места.
