Защо компютърът никога няма да бъде наистина съзнателен?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Всички усъвършенствани проекти за изкуствен интелект работят за изграждането на съзнателна машина, основана на идеята, че „мозъчните“ й функции просто кодират и обработват мултисензорна информация. Следователно се предполага, че след като мозъчните функции са правилно разбрани, трябва да е възможно да се програмират в компютър. Microsoft наскоро обяви, че ще похарчи милиарди щатски долара за проект, който да направи точно това.

Досега обаче опитите за изграждане на суперкомпютърни мозъци дори не са се доближили до успех. За многомилиарден европейски проект, започнал през 2013 г., сега се смята, че се е провалил. Това усилие се измести към по-малко амбициозен проект в САЩ, разработващ нови софтуерни инструменти за изследователи, които да изучават мозъчни данни, вместо да симулират мозък.

Някои изследователи продължават да настояват, че симулирането на неврони с компютри е начинът, по който трябва да се върви. Други, смятат тези усилия за обречени на провал, защото не вярват, че съзнанието е изчислимо. Основният им аргумент е, че мозъците интегрират и компресират множество компоненти на едно преживяване, включително зрение и обоняние – които просто не могат да бъдат обработени по начина, по който днешните компютри „усещат“, обработват и съхраняват данни.

Живите организми съхраняват опит в мозъка си чрез адаптиране на невронни връзки в активен процес между субекта и околната среда. За разлика от това компютърът записва данни в краткосрочни и дългосрочни блокове памет. Тази разлика означава, че обработката на информация в мозъка се различава от начина, по който работят компютрите.

Умът активно изследва околната среда, за да намери елементи, които ръководят изпълнението на едно или друго действие. Възприемането не е пряко свързано със сензорните данни: Човек може да идентифицира таблица от много различни ъгли, без да се налага съзнателно да интерпретира данните и след това да пита паметта си дали този модел може да бъде създаден чрез алтернативни изгледи на елементи, идентифициран по-рано.

Друга перспектива за това е, че най-светските задачи за паметта са свързани с множество области на мозъка – някои от които са доста големи. Ученето на умения и опит включват реорганизация и физически промени, като промяна на силните страни на връзките между невроните. Тези трансформации не могат да бъдат репликирани напълно в компютър с фиксирана архитектура. Има и някои допълнителни причини, поради които съзнанието не е изчислимо.

Разумният човек осъзнава какво мисли и има способността да спре да мисли за едно нещо и да започне да мисли за друго – без значение къде е бил първоначалния ход на мисълта му. Но това е невъзможно за компютър. Преди повече от 80 години, британският компютърен учен Алън Тюринг показа, че никога не е имало начин да се докаже, че някоя конкретна компютърна програма може да спре сама – и въпреки това тази способност е от основно значение за наличието на съзнание.

Неговият аргумент се основава на логичен трик, в който той създава присъщо противоречие: Представете си, че е имало общ процес, който може да определи дали някоя програма, която анализира, ще спре. Резултатът от този процес ще бъде или „да, ще спре“ или „не, няма да спре“. Това е доста лесно. Но тогава Тюринг си представи, че коварен инженер е написал програма, включваща процеса на спиране на проверката, с един ключов елемент: инструкция за поддържане на работата на програмата, ако отговорът на стоп проверката е „да, ще спре“.

Изпълнението на процеса на стоп-чекинг на тази нова програма непременно би било погрешно: Ако определи, че програмата ще спре, инструкциите на програмата ще казват да не спира. От друга страна, ако стоп-контролът установи, че програмата няма да спре, инструкциите на програмата ще спрат всичко незабавно. Това няма смисъл – и Тюринг заключава, че не може да има начин да бъде напълно сигурен, че програмата може да спре. В крайна сметка е невъзможно да сме сигурни, че всеки компютър може да емулира система, която определено може да спре своя ход и да премине към друга линия на мислене – все пак сигурността за тази способност е неразделна част от съзнанието.

Още преди работата на Тюринг, германският квантов физик Вернер Хайзенберг показа, че има отчетлива разлика в естеството на физическото събитие и съзнателното познание на наблюдателя за него. Това беше интерпретирано от австрийския физик Ервин Шрьодингер, че означава, че съзнанието не може да произлиза от физически процес, подобно на компютърен, който свежда всички операции до основни логически аргументи.

Тези идеи се потвърждават от констатациите на медицински изследвания, че в мозъка няма уникални структури, които да се справят изключително със съзнанието. По-скоро функционалното изобразяване с Ядрено-магнитен резонанс – ЯМР показва, че различни когнитивни задачи се случват в различни области на мозъка. Това накара невролога Семир Зеки да заключи, че „съзнанието не е единство и че вместо това има много съзнания, които се разпределят във времето и пространството“. Този тип неограничен мозъчен капацитет не е вид предизвикателство, с което краен компютър може да се справи.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Категории на статиите:
Физика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори