2016 година обещава да бъде интересна за астрономически наблюдения.
Очакват ни пълно слънчево затъмнение, опозиция на Марс, преминаване на Меркурий по слънчевия диск и други не по-малко интересни явления.
Опозицията на Марс
Освен другите назабравими небесни събития на 2016 година най-ярка може да стане опозицията на Марс, която ще се състои на 22 май (Червената планета ще се намира в съзвездие Скорпион). Още на 31 май Марс ще се намира на разстояние 0,503 а.е. (в съзвездие Везни) от нас, което е двойно по-малко от разстоянието между Слънцето и Земята. Именно затова любителите на астрономията си струва да се въоръжат с телескопи – в това време ще може да се наблюдават интересни детайли от марсианската повърхност.
Тази опозиция ще бъде последната преди Великата опозиция на Марс през 2018 година. Предишната Велика опозиция беше през 2003 година, когато Марс се намираше на минимално разстояние от Земята – 0,37 а.е. Средно опозициите на Марс се случват веднъж на 780 дни, а Великите – веднъж на 15 години.
Преминаването на Меркурий по диска на Слънцето
На 9 май, за първи път от 10 години, ще се състои астрономически транзит на Меркурий. Неговият малък силует ще се движи около 7 часа по слънчевия диск – от 14:12 до 21:42 часа. Меркурий ще премине по слънчевия диск от ляво на дясно, южно от центъра. При благоприятни природни условия преминаването ще може да се наблюдава от повечето страни на Африка и Азия. В Източна Азия и Австралия той няма да може да се види, тъй като по това време там ще бъде нощ.
Меркурий ще закрие едва 1/150 от от слънчевия диск. Безопасното наблюдение на събитията изисква телескоп, снабден със слънчев филтър.
Пълно слънчево затъмнение
На 9 март ще се състои пълно слънчево затъмнение – Луната изцяло ще покрие слънчевия диск от наблюдателя на Земята. Пълната фаза на затъмнението ще продължи около 4 минути и 9 секунди и ще бъде видима в Югоизточна Азия, Индонезия и западната част на Тихия океан.
Частично слънчево затъмнение, при което Слънцето ще бъде видимо, ще може да се наблюдава на значително по-голяма територия, включваща Азия, Океания и Австралия. За жалост в България няма да можем да го видим.
Второто слънчево затъмнение за годината ще бъде пръстеновидно – то ще се състои на 1 септември, когато визуално Луната ще премине по слънчевия диск, но ще бъде по-малка в диаметър и няма да може да го покрие напълно. Затъмнението ще може да се наблюдава в акваториите на Индийския и Атлантическия океан и в Централна Африка, а също на Мадагаскар. Продължителността му ще бъде 3 минути и 6 секунди. Него също няма да можем да наблюдаваме от България.
Суперлуние
Това явление се случва, когато пълнолунието или новолунието съвпада с перигея – най-близката точка между Луната и Земята. На 14 ноември разстоянието между Луната и Земята ще бъде 356 511 километра, благодарение на което Луната ще изглежда по-голяма от обикновено.
На 23 март и 16 септември ще има полусенчести лунни затъмнения. Яркостта на Луната ще намалее, но незначително. Например при затъмнението на 23 март с невъоръжено око ще може да се наблюдава леко потъмняване на южния край на лунния диск. Затъмнението на 16 септември също ще бъде достъпно за наблюдение от България, но този път потъмняването ще бъде в северния край на диска.
Ета Аквариди
Тази година много метеорни дъждове няма да може да се наблюдават толкова лесно заради светлината на Луната, но това не се отнася за потока Ета-Аквариди (майските Аквариди). В нощта на 6 срещу 7 май в Южното полукълбо може да се видят до 60 метеора на час, а в Северното – до 30. Потокът е свързан с Халеевата комета, неговият радиант се намира в съзвездие Водолей.
Тази година пикът на активност съвпада с новолунието, тъй като небето ще бъде достатъчно тъмно, за да могат наблюдателите, които се намират в неосветявана от градски светлини зона, напълно да се наслаждават на великолепното зрелище.
Космическо трио
През нощта на 23 и 24 август Марс, Сатурн и Антарес – най-ярката звезда от съзвездие Скорпион, ще се срещнат на нощното небе, практически подреждайки се в една велтикална линия в югозападната част на небето. Особено интересно ще бъде съчетанието на оранжево-червените оттенъци на Марс и Антарес.
Срещата между Венера и Юпитер
На 27 август на нощното небе ще се съберат двата най-ярки обекта (освен Слънцето и Луната) – Венера и Юпитер. Съединението ще се наблюдава в долнат част на небосвода, на запад. Небесните тела ще се намират само на 10 ъглови минути едно от друго, което е равнозначно на 1/3 от диаметъра на лунния диск на небето.
Марс и Лагуна
На 28 септември Марс и мъглявината Лагуна, разположена на 4000 светлинни години от нас, ще се намират само на един градус една от друга, което ще бъде отлична възможност за наблюдения с бинокъл или телескоп.
