Преди да премине в режим на „радиомълчание“ при преминаването си през системата на Плутон, „Нови хоризонти“ е успял да предаде на Земята първата геоложка карта на планетата джудже и спътника и Харон, съобщава НАСА.
„Тези снимки показват, че Плутон и Харон се явяват наистина много сложно устроени светове. На тяхната повърхност се случват много интересни неща. Нашият екип прилага максимални усилия, за да може в най-кратко време да определи химичния състав на различните региони на Плутон и да разбере как са възникнали те“, казва Уилям Грънди (William Grundy), ръководител на геоложкия екип на „Нови хоризонти“.
Грънди и колегите му използвали снимките, получени от камерите LORRI и Ralph, както и данните от другите инструменти на сондата за съставяне на картата на геоложките региони на Плутон и Харон. Тази карта, независимо от сравнително ниската резолюция, вече е успяла да разкрие някои интересни факти от живота на „бога на подземното царство“ и неговия „лодкар“.
Например гигантското светло „сърце“ на екватора на Плутон, както се оказало, се състои от две половинки с различен химичен и минерален състав. Освен това „петнистият“ северен полюс на Плутон очевидно има сложен състав и бурно геоложко минало.
Харон е не по-малко интересен от гледна точка на геологията, особено като се отчита, че той се явява „луна“, а не пълноценна планета джудже. Тъмната шапка от лед на северния му полюс, според Грънди и колегите му, се състои от въглеводороди и серни съединения, а необичайните „ивичести“ региони в екваториалните региони на спътника са съставени от сложна минерална смес.
Точно в 14:49 часа българско време на 14 юли 2015 година междупланетната станция „Нови хоризонти“ премина само на 12 500 километра от Плутон. Сондата се разписа завинаги в историята и като най-бързия от някога изпращаните от земляните космически апарати.
По време на сближаването апаратът е наблюдавал Плутон с всичките си седем научни инструмента. Очаква се, че той е провел 150 измервания, включително на геологията на планетата, температурата на повърхността на Плутон и неговия спътник Харон.
При срещата сондата временно прекъсна връзка със Земята, за да фокусира цялото си „внимание“ върху изучаването на системата на Плутон.
