Белтъкът бета-амилоид, смятан днес за главната причина за развитието на болестта на Алцхаймер и смъртта на мозъчните клетки, се оказва част от вродената имунна система.
Това говори за автоимунния характер на болестта, твърдят учени в статия, публикувана в изданието Science Translational Medicine.
„Винаги сме смятали, че дегенерацията на нервните клетки при развитието на Алцхаймер се предизвиква от ненормалното поведение на молекулите бета-амилоид, които се вкопчват и превръщат в топки. Събраните от нас данни сочат, че подобна представа не е вярна“, казва Робърт Мойр (Robert Moir) от Института за невродегенеративни заболявания в Чарлс Таун (САЩ).
Мойр и колегите му стигнали до този извод, като наблюдавали какво се случва с организма на мишки при въвеждането на бета-амилоидни плаки, извлечени от нервните клетки на хора, страдащи от Алцхаймер. В друг вариант на експеримента учените накарали мозъчните клетки на животните да произвеждат човешка версия на този белтък.
Още преди четири години, както разказва Мойр, той забелязал, че по форма молекулите на бета-амилоида приличат на белтъци, синтезирани от клетките за защита от бактерии и едноклетъчни гъби. Това го навело на мисълта, че даденото вещество може да изпълнява сходни функции и да защитава мозъчните клетки от болестотворни организми.
Учените проверили тази идея, като заразили мозъка на гризачи със смъртоносни дози на две микроби – салмонела и гъба от рода Candida, която предизвиква млечница. Както показали опитите, мишките с човешка версия на белтъка живели значително по-дълго в сравнение с контролната група и други гризачи, при които бил изключен генът, отговорен за неговото производство.
Когато учените изучили какво се случва в мозъчните тъкани на тези гризачи, те извършили неочаквано откритие – оказва се, че бета-амилоидните плаки се прикрепяли към микробите и ги убивали, защитавайки мозъчните клетки от зараза и гибел.
По такъв начин има основания да се смята, че образуването на „топки“ от този белтък не е задължително да се явява главният механизъм на разрушаване на невроните при развитие на болест на Алцхаймер и че тяхното отстраняване само ще навреди на мозъка, а няма да подобри неговата работа.
„Възниква интересна теория – възможно е болестта на Алцхаймер да се развива поради това, че мозъкът смята, че постоянно го атакуват патогени. Разбира се, нейната проверка изисква допълнителни изследвания и изучаване дали са замесени истински или само въображаеми микроби, но още днес може да се каже, че снижаването на концентрацията на този белтък, а не пълното отстраняване на плаките, ще бъде оптималната стратегия по борба с това заболяване“, заключава Мойр.
Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, което най-често се диагностицира при хора над 65 години. С развитието на болестта протича загуба на дългосрочна памет, нарушават се речта и когнитивните функции. Днес не съществува ефективно лекарство срещу Алцхаймер.
