Разходките увеличават размера на някои области от мозъка, свързани с висшите когнитивни функции, и помагат да се забавят възрастовите изменения в сивото вещество.
С течение на времето мозъкът все по-лошо изпълнява своята работа и дори започва да се смалява по размери, което е особено забележимо при възрастови деменции.
Но ето че този процес може да се забави и дори да се обърне назад, за което не са необходими специални биомедицински технологии – достатъчно е редовно да се разхождаме.
В експеримента на Кирк Ериксън от Питсбъргския университет (САЩ) и колегите му участвали повече от сто души на възраст от 60 до 80 години. Никой от тях през живота си не бил усърден във физическите упражнения. Едната половина трябвало да се разхожда три пъти седмично от 30 до 45 минути, а другата група използвала това време за упражнения за разтягане.
Година по-късно изследователите забелязали, че в мозъка на доброволците леко се увеличили някои области от префронталния кортекс и хипокампа, отговарящи за планирането и паметта. Увеличението не било голямо, само 2-3%, но било достатъчно, за да спре възрастовото „изяждане“ на мозъка.
Освен това при тези, които се разхождали, ефектът бил по-изразен. Разхождащите се хора показали добри резултати на тестовете за пространствена памет, подобрили се и когнитивните им функции.
Резултатите от изследването били обявени на годишното събрание на Американската асоциация за съдействие и развитие на науката.
Учените още не знаят дали влиянието на разходките се ограничава само с тези зони на мозъка, колко дълъг е ефектът и трябва ли да се поддържа. Но и така е ясно, че с възрастта мозъкът не губи цялата си гъвкавост и върху него може да се въздейства за негово добро.
В дадения случай, както виждаме, дори не е необходимо да се лепваме за тренажора – достатъчни са редовните разходки.
