Учени търсят доказателства за Деветата планета в средновековни архиви

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

68c945de77047e257ea2382e613b6399
Ивайло Красимиров

Далечният външен край на слънчевата система може да е дом на заледен гигант – хипотетична планета, наречена от много астрономи Деветата планета (Planet Nine).

Междувременно в много архиви на Земята могат да бъдат открити десетки средновековни записи, които документират преминаването на комети през небесата. Сега двама учени от Queen’s University Белфаст в Северна Ирландия, се надяват да използват тези стари свитъци и дори гоблени за решаване на съвременната астрономическа мистерия на Деветата планета.

„Имаме богатство от исторически записи на кометите в староанглийски, староирландски, латински и руски архиви, които са били пренебрегвани от дълго време“, заявява експертът по средновековието Марилина Чесарио, един от лидерите на проекта. „Ранните средновековни хора са били привличани от небесата, колкото и ние днес“, казва тя.

Архивните записи на астрономически събития включват дати и часове, което ги прави полезни за съвременните астрономи.

Деветата планета, ако съществува, ще има около 10 пъти по-голяма маса от тази на Земята и ще бъде 20 пъти по-далеч от слънцето, отколкото е Нептун.

Да уточним: Деветата планета не е Плутон, който някога е бил приеман за девета планета в Слънчевата система, но през 2006 г. беше „понижен“ до “ планета – джудже „, нито е Нибиру, напълно измислената „измамна планета“, която теоретиците на конспирацията понякога твърдят, че ще унищожи Земята.

Учените подозират съществуването на Деветата планета, защото това би обяснило някои от гравитационните сили, които се забелязват в Пояса на Кайпер – ледникови тела разположени след Нептун. Но все още никой не е успял да открие тази планета, въпреки че астрономите сканират небето с мощни инструменти, като телескопа Subaru, разположен на Хавайския вулкан Мауна Кеа.

Средновековните архиви биха могли да предоставят друг инструмент за намиране на Деветата Планета, казва Педро Лакерда, астроном в Queen’s University Белфаст и участник в проекта.

„Можем да вземем орбитите на кометите, които са ни известни и да използваме компютър, за да изчислим времето, когато тези комети са били видими на небето през Средновековието“, казва Лакерда пред „Live Science“.

„Точните времена зависят от това дали нашите компютърни симулации ще включват Деветата планета. Така, с прости думи, можем да използваме наблюденията на средновековната комета, за да проверим какви компютърни симулации работят най-добре: тези, които включват Деветата планета или тези, които не я включват.“

Двамата изследователи участващи в проекта имат различни академични интереси, но в частта за средновековните архиви, документиращи преминаването на комети и други небесни тела, техните интереси се припокриват.

Лакерда е астроном, интересуващ се от хуманитарните науки, а Чезарио е експерт по средновековието с интереси към астрономията. Двамата започват да работят заедно, след като Британският Leverhulme Trust отпуска стипендии за финансиране на проекти, които съчетават изкуствата и науките.

Като част от проекта, изследователите и техни колеги са събрали изложба, представена сега в музея на Ълстър в Белфаст и наречена „Чудеса в небето: Кометите през очите на англосаксонците“, която съчетава съвременни астрономически изображения с изображения от „тъмното“ средновековие, включително и документи за появата на Халеевата комета през 1066 г., която наред с други документи е извезана и в известния гоблен Bayeux.

Англо-саксонците от ранното средновековие наричат кометите „феаксида“ или „дългокоси звезди“, според Музея на Ълстър. Изложбата беше открита на 2 май и ще продължи до 3 юни.

От гледна точка на историка изложбата и изследователският проект ще помогнат да се разкрие как средновековните хора са възприемали кометите. Обектите не се виждат само като знамения от Бога, дори и в предполагаемо ненаучното ранно средновековие. Живеещите по това време англосаксонци „демонстрират истински интерес към астрономията и опит да рационализират и систематизират света около тях“, казва Чезарио.

И този опит за систематизиране на познанието им, може да се изплати, много по-далеч в бъдеще, отколкото вероятно са си представили средновековните наблюдатели на небесата.

„Фантастично е да можеш да използваш данни отпреди 1000 години, за да доказваш дадена теория,“ каза Лакерда пред изданието Live Science.

Категории на статиите:
Слънчева система

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори