Според теорията всяка частица във Вселената има двойник – античастица. Тя е същата по маса, но с друг заряд. „Нормалната“ материя се състои от „положителни“ протони, неутрони и „отрицателни“ електрони. Антиматерията – от „отрицателни“ антипротони, антинеутрони и „положителни“ позитрони.
Образно казано, частиците и античастиците, материята и антиматерията са равни пред Бога. Тоест в момента на рождението на Вселената – в резултат на Големия взрив – веществото и антивеществото трябва да са се образували поравно. След това следвало да анихилират – тоест да изчезнат като дим. В резултат – никаква Вселена.
Но Вселената я има, а материята по някаква загадъчна причина е станала повече от антиматерията. Което в резултат е довело до появата на всичко съществуващо.
Но какво е станало причина за плодотворния дисбаланс в полза на материята – барионната асиметрия, както я наричат учените? Загадка…
© Brookhaven National Laboratory
Друг вълнуващ въпрос е, откъде се е взела така наречената тъмна материя – невидима нито за физици, нито за астрофизици? А нейната част във Вселената, според днешните представи, е 85%. Учените търсят отговор на този въпрос, включително и с експерименти на Големия адронен колайдер, в който се възпроизвеждат условията, съществували в първите мигове от живота на Вселената. Според една от хипотезите веществото е взело връх над антивеществото или в самия момент на Големия взрив, или почти мигновено след него.
От друга страна, няма абсолютна увереност, че веществото доминира навсякъде и във всички ъгълчета на Вселената. Може би някъде съществуват така наречените антисветове? Или светове, изтъкани изключително от тъмна материя?
Д-р Хуман Давудясъл (Dr Hooman Davoudiasl) – физик теоретик от Брукхейвънската национална лаборатория – смята, че знае какво е довело до барионната асиметрия и появата на тъмна материя и е публикувал статия в сп. arXiv.org.
Според учения и неговите колеги „превратно“ е било събитие, случило се веднага след Големия взрив. След него е избухнал втори взрив, макар и не толкова мощен като първия.
Един Голям взрив е малко за нашата Вселена.
Според теорията на Давудясъл събитията са се развили приблизително така: след Големия взрив е започнало бързо разширение на пространството, появила се е не много голяма, но много гореща Вселена.
В ограничения обем се сблъсквали и анихилирали частици и античастици. Сблъсквали се и анихилирали и частиците тъмна материя, които предавали своята енергия на обикновените – видими – частици. И ако подобен процес беше продължил, то нямаше да остане тъмна материя.
Но тук, както предполага новата теория, е гръмнал втори Голям взрив, който мигновено е добавил обем и е разпространил частиците, като по този начин съхранил изобилието от тъмна материя и отделил веществото от антивеществото.
„Естествено, такава теория не се вписва в стандартната космология – казва Давудясъл. – Но Вселената е толкова сложна, че може и да не съответства на представите, които сме измислили за нея.“
Друго мнение
Още един начин да се отдели материята от антиматерията
Още през 2001 година проф. Танмай Вачаспати (Tanmay Vachaspati) от Аризонския университет е предложил оригинална идея. Материята и антиматерията действително са се образували в еднакви количества. Но когато анихилирали, те пораждали магнитни монополи и антимонополи – хипотетични частици с един магнитен полюс (всеки „нормален“ магнит има два полюса).
Монополите и антимонополите също анихилирали, превръщайки се на свой ред в материя и антиматерия. А вече тук, благодарение на т.нар. нарушаване на СР-инвариантността, или СР-симетрията, е възникнал дисбалансът, в резултат на който материята е станала много повече.
Разбира се, Вачаспати не е сам. През 1967 година Андрей Сахаров е установил, че нарушението на СР-симетрията е станало едно от необходимите условия за почти пълното унищожение на антивеществото в зараждащата се Вселена.
Ако сътворението на света е протекло така, както смята Вачаспати, то във Вселената трябва да са останали следи от този процес. А именно – усукани магнитни полета, образувани от магнитните монополи, станали доминиращи. Това са гигантски спирали, завъртени наляво.
Дълги години Вачаспати и колегите му търсили следи. И открили – гигантски области във Вселената, пронизани от усукани магнитни полета. На тях попаднал космическият гама-телескоп „Ферми“, който регистрира гама-лъчение. Спиралните магнитни полета са усукали и преминаващите през тях гама-лъчи в лява посока.
