Човечеството досега не е успяло да осъществи контакт с извънземни цивилизации или да намери живот извън пределите на Земята, тъй като те измират много бързо под действието на парниковия ефект или замразяване на повърхността на екзопланетите.
Това твърдят планетолози в статия, публикувана в сп. Astrobiology.
„Вселената по-скоро е запълнена с множество потенциално обитаеми планети и затова мнозина от нас смятат, че тя просто гъмжи от извънземни. От друга страна, животът в най-ранните етапи от своето развитие се явява изключително уязвим. За да бъде планетата действително обитаема, обитаващите я същества трябва да умеят да управляват парниковите газове и да поддържат стабилност на температурата на нейната повърхност“, казва Адитя Чопра (Aditya Chopra) от Националния университет на Австралия в Канбера.
Както отбелязват Чопра и колегите му, преди около 3,5 млрд. години цели три планети в Слънчевата система са могли принципно да поддържат живот – Венера, Марс и Земята, които и днес се намират в различни части на така наречената обитаема зона (зона около звезда, където водата може да съществува в течно състояние). След милиард години Венера се е превърнала в нагорещен и киселинен ад, а Марс – в безводна ледена пустиня.
Принципно нищо не е пречило на живота да се зароди на Марс и на Венера, но само Земята е успяла да се измъкне както от парниковите периоди, така и от пълното вледеняване. Това накарало авторите на статията да се замислят, защо се е случило така.
Докато размишлявал, Чопра си спомнил, че микробите и други представители на живота на Земята са играли огромна роля в работата на климата на планетата и дори в това, как са се формирали нейните породи и как са се движили литосферните плочи.
Например жизнената дейност на фотосинтезиращите бактерии изцяло е преустроила атмосферата и океаните на Земята, като ги е наситила с кислород и е предизвикала най-голямото вледеняване и измиране в историята на планетата при така наречената кислородна катастрофа преди 2,3 милиарда години.
Затова, както смятат Чопра и колегите му, оцеляването на живота извън пределите на Земята е зависело на първо място не от условията на неговото зараждане, а от това, колко бързо живите организми са се научили да „дирижират“ климата и геологията на планетите, на които са се появили.
Подобни механизми, както показва историята на Венера и Марс, трябва да възникват достатъчно бързо, в първия милиард години от живота на планетата, което може да обясни защо досега не сме се сблъскали с братя по разум или просто не сме намерили следи от съществуването на живот на други планети. Животът просто е измрял на повечето от тях, без да успее да установи контрол над климата и геологията.
Подобна идея, както смятат учените, добре обяснява така наречения парадокс на Ферми – защо досега не сме се сблъскали с извънземни, чието съществуване се предсказва от прочутата формула на Дрейк. Ако идеята на Чопра е вярна, то в такъв случай човечеството може да намери следи от извънземни не във вид на развалини от цивилизации, а във вид на фосилизирани останки от микроби, не съумели да покорят своята планета.
