Когато сме на Земята е лесно да повярваме, че стоим неподвижни. В края на краищата ние не чувстваме никакво движение в нашата околност. Но когато погледнем към небето, виждаме доказателствата, че се движим.
Някои от най-ранните астрономи предполагат, че живеем в геоцентрична вселена, което означава, че Земята е в центъра на всичко. Те са вярвали, че Слънцето се върти около Земята, което предизвиква изгреви и залези, както и движенията на Луната и планетите, които сащо се въртят около Земята.
Но има много неща, които не отговарят на тази теория. Най-видимото е свързано с другите планети и така нареченото тяхно ретроградно движение. То се случва, когато Земята „настигне“ друга планета в своята орбита. Например, Марс обикаля по-далеч от Слънцето, отколкото Земята. В един момент в съответните орбити на Земята и Марс, Земята настига Червената планета и я изпреварва. Когато минава покрай нея, изглежда, че планетата се движи назад в небето. След това отново се движи напред, след като Земята изпревари Марс.
Друга част от доказателствата, че Слънчевата система е ориентирана към Слънцето, идват когато гледаме паралакс или очевидната промяна в позицията на звездите една спрямо друга. За прост пример на паралакс, задръжте показалеца си пред лицето на дължината на ръцете. Погледнете го само с лявото око, затваряйки дясното си око. След това затворете дясното око и погледнете пръста с лявото. Очевидната позиция на пръста се е променила. Това е така, защото лявото и дясното ви око гледат пръста от различни ъгли. Същото нещо се случва на Земята, когато гледаме звездите.
Отнема около 365 дни на Земята, за да обиколи Слънцето. Ако погледнем звезда (намираща се относително близо до нас) през лятото и я разгледаме отново през зимата, явната й позиция в небето се е променила, защото сме в различни точки на нашата орбита. Виждаме звездата от различни гледни точки. С относително просто изчисление, използвайки паралакс, можем да разберем и разстоянието до тази звезда.
Въртенето на Земята е постоянно, но скоростта зависи от географската ширина, в която се намираме. Ето един пример. Обиколката на Екватора е около 40,070 километра, според данни на НАСА. За да изчислим скоростта на въртене,когато знаем че един ден е дълъг 24 часа, разделяме обиколката на дължината на деня. Това води до скорост на екватора от около 1 770 км / ч.
Вие обаче няма да се движите толкова бързо ако сте на други ширини. Ако се движим наполов%B
