Геоложката структура и външният вид на Земята в първите милиони години от нейния живот практически са били неотличими от облика и устройството на Йо – спътника на Юпитер и най-вулканичната планета в Слънчевата система.
Вулканите на Йо отделят рекордни количества топлина, твърдят учените в статия, публикувана в сп. Nature.
Доста дълго се смяташе, че долните и горните слоеве от кората на ранната Земя са били значително по-горещи от повърхността на нашата планета днес. Анализът на древни породи сочи, че това далеч не е така, и горните слоеве от литосферата на Земята са били също толкова „студени”, както и в наши дни. Въпросната геоложка загадка, или „архейски парадокс”, все още не е получила еднозначно решение.
Уилям Мур от университета в Хемптън и Александър Уеб от университета на Луизиана в Батън Руж (САЩ) се опитали да намерят обяснение на този парадокс, като обърнали внимание на най-горещия елемент в Слънчевата система – Юпитеровата луна Йо. Този спътник е покрит с вулкани, чието изригване се предизвиква от нагряването на недрата на Йо под действието на гравитацията на Юпитер и „съседите” му Европа и Ганимед.
Недрата на този спътник изработват 40 пъти повече енергия, отколкото съвременната Земя, при това средната температура на кората на Йо остава относително ниска. Като анализирали структурата на литосферата на Йо, Мур и Уеб разбрали, че причина за това е била „система за централно отопление” – мрежа от вулкани и свързани с тях „тръби” в дебелината на кората и мантията, през които топлината се изхвърля на повърхността заедно с магмата.
Геолозите се опитали да пренесат тази „система” върху младата Земя с помощта на компютърни модели. Според тях „парното” е работило ефективно и е позволило на Земята да остане достатъчно студена през първата половина на архея, допреди 3,5 млрд. години. Подобен сценарий добре се съгласува с геоложките данни и обяснява защо тектонските процеси на Земята са се зародили само милиард години след нейното образуване, заключават учените.
Източник: РИА Новости
