Изучаването на останки от животни, живели в Антарктида във времената на динозаврите, е установило, че животът на Южния полюс на Земята не е спасил обитателите на морето и сушата от практически мигновено измиране в резултат на падането на астероид в съвременно Мексико. Това твърдят палеонтолози в статия, публикувана в изданието Nature Communications.
„Нашето изследване сочи следната картина – всъщност в един ден животът е процъфтявал в моретата и на сушата в Арктика, а на следващия ден напълно е изчезнал.
Очевидно, че се е случило нещо крайно неочаквано и катастрофално. То се явява най-сериозният аргумент в полза на това, че главен „двигател“ на измирането е било падането на астероид, а не бавното изменение на климата и вулканичната активност“, казва Джеймс Уитс (James Witts) от Университета на Лийдс (Великобритания).
Уитс и колегите му стигнали до този извод благодарение на наскоро открито „гробище“ с останки на мезозойски обитатели на морето на остров Сеймур, в северния край на Антарктическия полуостров.
Общо експедицията на Уитс е открила 6500 вида амонити, охлюви и други мекотели, както и гигантски морски гущери – мозазаври, обитавали океаните, миещи бреговете на Антарктида преди около 65-62 милиона години.
Толкова богато видово богатство помогнало на учените да изяснят, как морската фауна в полярната област е преживяла измирането, случило се по различни оценки в резултат на падане на астероид, изригване на вулкани или комбинация между едното и другото.
Както показал анализът, проведен от Уитс и колегите му, при падането на астероида са изчезнали около 65-70% от видовете, чиито останки са открили учените край бреговете на остров Сеймур. Това означава, че дори голямото разстояние между бъдещия полуостров Юкатан и Антарктида не е защитило обитателите на полярната област от измирането, което е било много рязко.
Подобна картина противоречи на това, което днес смятат други учени – повечето палеонтолози са на мнение, че измирането в по-малка степен е засегнало Арктика и Антарктида поради голямото разстояние от епицентъра на катаклизма, и че животните и растенията, живеещи в полярните области, трябва да са се приспособили към живот в условията на „вечен“ ден и нощ. Очевидно това не е било така, заключават учените.
