Природата е прекрасен архитект, инженер и дизайнер, макар и да не работи толкова бързо. За създаването на един шедьовър понякога са необходими милиони години.
Да надникнем в поредните 10 чудеса на света от природата – този път съставени от изданието The Guardian.
Ледените пещери Менденхол (Аляска, САЩ)
Те се намират в самото сърце на 19-километровия ледник Менденхол, наречен в чест на физика Томас Менденхол. С всяка година леденият масив, разположен близо до столицата на Аляска – Джуно, намалява поради глобалното затопляне.
Шоколадовите хълмове (Филипини)
© Panoramio
Тези необичайни геоложки образувания по форма напомнят на къртичини. На 50 квадратни километра се наброяват до 1776 такива хълма. В сухия сезон тревата, покриваща техните склонове, придобива шоколадовокафяв цвят. Оттук и „сладкото“ название.
Водопадът Хелмкен (Канада)
141-метровият водопад Хелкен (четвъртият по височина в Канада) пада от края на скалата в широка каменна чаша, заобиколена от борове. Леденият конус, който се образува през зимата, може да достигне 50 метра височина.
Каньонът на река Тара (Черна гора)
piccmontenegro.com
При максимална дълбочина 1300 метра каньонът на река Тара се явява най-дълбокият речен каньон в Европа. За сравнение средната дълбочина на Гранд каньон в САЩ е 1600 метра. Тоест Тара не изостава много. Дължината на каньона достига 82 км.
Пещерата Бенагил (Португалия)
Тази необичайна пещера се намира само на 150 метра от централния плаж на рибарското селище Бенагил. Но до нея може да се стигне само по вода.
Реката Каньо Кристалес (Колумбия)
© Fotografía Caño Cristales: por Mario Carvajal (cc) 2012
Няколко седмици в годината – в периода между септември и ноември, реката Каньо Кристалес се превръща в „течна дъга“. Този ефект се създава от червените водорасли Macarenia clavigera, които в края на лятото стават особено ярки.
Пещерите Уайтомо (Нова Зеландия)
Meteoweb.eu
Този „природен планетариум“, населен с многобройни светулки, е открит преди почти 130 години. През 1887 вождът на местното племе маори Тин Тиноро и британският изследовател Фред Мейс доплували дотук със самоделен сал. От 1889 година „светещите пещери“ са станали любимо място на туристите.
Езерото Медуза (Палау)
© Michael Dawson, University of California at Merced
Соленото езеро в архипелага Скалисти острови е отделено от океана с ивица суша с ширина 200 метра. Водоемът с размери едва 460 на 160 метра се е образувал преди 12 000 години от изместване на земната кора. А негови заложници станали медузите. Сега езерото Медуза се населява от милиони такива същества. Всички те принадлежат към два вида, безопасни за човека.
Сенотето Ик Кил (Мексико)
Worldfortravel.com
Терминът сеноте е дошъл от езика на маите, където е означавал „източник“. Сега с тази дума се назовават естествени вдлъбнатини или падини, които обикновено се появяват в резултат на срутване на пещери. Сенотето Ик Кил, което се намира на пътя към древния град Чичен Ица, представлява кръгла каменна шахта с дълбочина 26 метра. Долу се плиска езеро с дълбочина 40 метра.
Течението Салстраумен (Норвегия)
Всеки ден в тесния пролив до град Боде набира сила Салстраумен – едно от най-мощните приливни течения в света. 400 милиона кубически метра вода се носят със скорост до 37 км/ч по пролива с ширина 150 метра, като създават водовъртежи с диаметър над 10 метра. И така четири пъти в денонощието.
