2013-а може да е най-горещата

От Северното полукълбо си отиде едно най-обикновено лято…

САЩ преживяха най-горещия юли в историята на наблюденията след най-топлата пролет. Над 60% от територията на страната пострадаха от сушата, засегнала дори някои области на Източна Европа и Индия.

В Арктика ледената покривка се озова на рекордно ниско равнище, а в Гренландия е регистрирано феноменално бързо топене на ледниците.

Средносветовната температура за май и юни е била най-високата от началото на XIX век.

Ето такова лято днес наричаме нормално.

Междувременно в тропиците на Тихия океан постепенно започна Ел Ниньо – повърхността на водата се нагрява и в идните години, както гласят прогнозите, ще бъде още по-горещо. Без съмнение разговорите за парниковия ефект също ще се разгорят с пълна сила. Но нищо не пречи това да стане още сега.

За последните 30 години световната температура отбелязва тенденция към ръст с 0,16˚C за десетилетие. Всеки уважаващ себе си физик веднага ще зададе въпроса за източника на тази топлина. Може да се предположи, че това са океаните, но измерванията показват обратното – водата абсорбира топлината. Тогава може би топлината се спуска от небето? Действително, в горните слоеве на атмосферата влиза повече слънчево излъчване, отколкото излиза. Защо? Заради увеличената концентрация на парникови газове.

Никой обаче не отчита естествената вариативност на климата. Понякога показателите превишават средните (особено през 2005 и 2010 г.), а друг път са по-ниски (например през 2008 и 2011 г.). Но като цяло температурата пълзи нагоре, отклонявайки се от генералната линия с не повече от 0,2˚C ту нагоре, ту надолу. Скептиците се възползваха от неотдавнашния спад, за да акцентират върху забавянето в скоростта на глобалното затопляне.

Естествената променливост в голяма степен се обяснява от три фактора. Първо, изригването на вулкани – през 1991 г. филипинският Пинатубо провокира тригодишно захлаждане. Второ, слънчевата активност, подчинена на 11-годишния цикъл. Трето, Южната осцилация – колебанията в температурите в условията на Тихия океан между топлия Ел Ниньо и студената Ла Ниня.

Всички тези фактори се следят от съответни измервателни уреди. Например отбелязано е, че по време на слънчевия максимум Земята става по-топла с около 0,1˚C в сравнение със слънчевия минимум. Но затоплянето през последните 30 години по никакъв начин не се обяснява със слънчевия цикъл. Ефектът му е смехотворно малък. Например 2010 г., една от най-горещите в историята на наблюденията, всъщност се пада през най-дълбокия слънчев минимум от началото на спътниковите измервания през 1970 г.

Забелязано е, че световната температура обикновено достига максимум около четири месеца след пика на Ел Ниньо и съответно достига своя минимум след Ла Ниня. И наистина, Ла Ниня през 2008 и 2011 г. малко компенсира тенденцията към затопляне, но в същото време 2011-а е отбелязана като най-горещата.

Ако се премахнат слънчевата активност и Южната осцилация от данните, ще се получи устойчива тенденция към затопляне, която в последното десетилетие е била не по-бавна от показателите на двете предишни десетилетия. Това се съгласува с прогнозите на Международната група на експертите по изменение на климата.

Сега Слънцето отново се активира, а и Ел Ниньо напомня за себе си. Поради това още през 2013 г. естествената вариативност ще накара световната температура да се отклони от генералната линия нагоре. Какво ще кажат тогава скептиците?

Отговорът им вече е готов – за затоплянето е виновно Ел Ниньо. Така ли е наистина?

По време на Ел Ниньо океанът отдава топлина на атмосферата, докато при Ла Ниня, напротив – запълва запасите си от топлина. Това се потвърждава от спътникови измервания – действително през последните Ла Нини планетата не е губила топлина. Напротив – тя е поглъщала свръх нормите.

Затова, ако глобалното затопляне от последните десетилетия е било свързано с Ел Ниньо или друг механизъм за топлообмен с участието на океана, океанът би загубил тази топлина. Но измерванията сочат, че неговият запас нараства. Това най-добре се обяснява с радиационния дисбаланс, възникващ в резултат на натрупаните парникови газове в атмосферата.

Студените зими ще станат обичайни

Аномално студените зими в Северното полукълбо ще станат обичайно явление. До този извод са стигнали учени от Корнуелския университет в САЩ. В доклад, публикуван в Arc Technica, се казва, че причина за промените в климата ще бъде продължаващото топене на ледовете в Арктика.

Като доказателство за тази теория един от авторите на изследването – Чарлз Грийн, сочи ситуацията в началото на 2011 г. Тогава голяма част от Европа и САЩ се оказва във властта на силни студове, докато на Аляска и в Гренландия се наблюдават нетипично високи температурни показатели. Тази година, продължава Грийн, краят на зимата е бил необикновено студен в Централна Европа и в Азия.

Според учения хората трудно си представят как са свързани едни или други процеси, произтичащи в атмосферата и океаните на Земята. Д-р Грийн предлага да не се подвеждаме по отдалечеността на Арктика от европейските градове и да не се учудваме как глобалното затопляне може да доведе до сибирски студове, а просто да се опитаме да разберем взаимовръзката на събитията, която изглежда така:

Температурата на планетата се повишава, значи се топи ледът в Арктика, следователно се оголва водната повърхност, следователно се повишава поглъщането на слънчевите лъчи, следователно океаните се нагряват, следователно излишъкът от топлина се предава на атмосферата, следователно се понижава разликата между температурите на арктическите райони и умерените ширини, следователно се променя разликата в налягането.

Ето така, стъпка след стъпка, ученият обяснява защо планетата се затопля, а в Европа става по-студено.

„Всички мислят, че проблемите за промените в климата на Арктика не ги засягат поради нейната отдалеченост. Аз се опитах да обясня защо арктическият климат влияе на всекидневния ни живот много повече, отколкото смятат повечето хора“, твърди д-р Грийн.