Информацията отскача от хоризонта на събитията като топка

Холандският математик и Нобелов лауреат по физика за 1999 година Герардус ‘т Хоофт (Gerardus ‘t Hooft) заяви, че е открил по-добро решение на информационния парадокс на черните дупки от това на Стивън Хокинг.

Според него краят на черната дупка може да се разглежда като стена, от която информацията за падащия в нея обект отскача като топка за тенис, пише New Scientist, като цитира статията на учения в Arxiv.org.

Не мина и месец, откакто британският астрофизик Стивън Хокинг разказа за решението на информационния парадокс. Неговата същност е в това, че според теорията на относителността информацията за падащите в черната дупка обекти се разрушава и ако нещо е попаднало в черната дупка, то ние, намирайки се отвън, никога няма да разберем нищо за този обект.

Но квантовата механика говори, че информацията не може да бъде разрушена. Оттук се и получава парадоксът.

За решаването на задачата Хокинг се опирал на собствената си хипотеза за лъчението на Хокинг, формулирана през 1974 г. Според тази хипотеза от черната дупка излитат фотони. Хокинг смята, че информацията за обекта, падащ в черната дупка, се задържа на хоризонта на събитията във вид на холограма от такива спасили се фотони. Само че тя не може да се прочете, тъй като е в хаотичен вид.

На Хокинг не му се наложило да чака дълго отговор. Още на 5 септември Герардус ‘т Хоофт е публикувал своето виждане за информационния парадокс, където той привлякъл гравитацията.

Ако обектът започва да се плъзга в черната дупка през нейния край, то гравитационното поле се изменя. Когато лъчението на Хокинг премине през това гравитационно поле, неговият път също се изменя и може да предава информация за падащия обект. Информацията за обекта, както и неговата маса, отскачат в Космоса, а самият обект благополучно пада в черната дупка.

Тоест, пояснява ‘т Хоофт, описвайки видове падаща материя, която отскача от хоризонта нас събитията, е необходимо да се разбира, че тези отскоци представляват само препратка към информацията, която носят нашите частици, докато самите частици продължават падането в черната дупка.

Идеите на ‘т Хоофт и Хокинг имат едно и също слабо място – информационното претоварване. Тяхното решение може да доведе до това, че да се появи още едно копие на информацията, тоест информацията да бъде създадена, вместо да бъде разрушена.

Ако обект пада в черната дупка, то всичките му свойства следват с него, а в предложените решения се получава, че информацията за обекта или увисва на хоризонта на събитията (Хокинг), или отскача от него (‘т Хоофт).

Квантовата механика забранява такива ситуации, пише New Sciencetist, като цитира Стивън Гидингс (Steven Giddings) от Калифорнийския университет.