На 18 март 1965 г. човек за първи път излиза в открития космос. Постижението е дело на съветския космонавт Алексей Леонов.

Макар експериментът да продължава само няколко минути, той се превръща в ключова стъпка в развитието на пилотираната космонавтика, откривайки възможността за работа извън пределите на космическия кораб.

Днес подобни операции са рутинна част от дейностите на МКС.

В средата на 60-те години на миналия век космическата надпревара между СССР и САЩ достига своя връх.

След полета на Юрий Гагарин следващият логичен етап е излизането на човек в открития космос.

За двете суперсили това е въпрос не само на научен престиж, но и на техническа необходимост – работата на повърхността на Луната или сглобяването на орбитални станции биха били невъзможни без усвояването на дейности извън кораба.

Задачата да проверят за първи път възможността за работа на човек извън космическия кораб е възложена на екипажа на „Восход-2“ – Алексей Леонов и Павел Беляев.

Те излитат на 18 март 1965 г. от космодрума Байконур.

За целта космическият кораб е оборудван със специална шлюзова камера, а за безопасното пребиваване на космонавта в безвъздушното пространство е разработен специален скафандър „Беркут“ с автономна система за животоподдържане.

Малко повече от час след излизането в орбита шлюзът е надут и Алексей Леонов прави крачка в бездната.

Престоят на съветския космонавт в условията на космически вакуум продължава 23 минути и 41 секунди

От тях 12 минути и 9 секунди той прекарва извън кораба в свободно „плаване“, прикрепен единствено с 5,35-метров фал.

Леонов се отдалечава пет пъти от кораба и се връща обратно, като през това време извършва наблюдения и експерименти по програмата на полета.

Как протече първото излизане на човек в открития космос

„От космоса повърхността на Земята, хоризонтът и детайлите на кораба се наблюдават отлично. Самочувствието ми по време на експеримента по излизането, при работата в свободния космос, при завръщането в кораба, както и в процеса на по-нататъшния полет, беше отлично“, пише той по-късно в доклада си.

Мисията обаче е съпътствана от сериозни трудности.

Преди спускането на кораба към Земята автоматичната система за ориентация отказва.

Налага се Павел Беляев ръчно да ориентира кораба и да подаде команда за включване на спирачния двигател.

Кацането се осъществява в тайгата, близо до град Перм, където космонавтите прекарват почти две денонощия в очакване на евакуация.

Излизането на Леонов в открития космос се превръща във важно събитие за целия свят и поставя началото на операциите извън борда на космическите апарати.

То доказва, че човек може да оцелее и работи в условията на вакуум и безтегловност. Полетът на „Восход-2“ укрепва позициите на СССР в космическата надпревара.

Благодарение на опита на Леонов скафандрите са усъвършенствани, а анализът на проблемите при кацането допринася за подобряване на техническите характеристики на бъдещите космически кораби.

Освен това резултатите от полета на „Восход-2“ дават тласък за развитието на авиационно-космическата система за търсене и спасяване, което впоследствие води до създаването на Единната държавна авиационна служба за търсене и спасяване на СССР.

Днес излизанията в открития космос са рутинна част от работата на Международната космическа станция.

Астронавти и космонавти редовно извършват монтаж на оборудване, ремонт на слънчеви панели и научни експерименти извън пределите на орбиталния комплекс.