Инките тъпчели жертвите си с наркотици
Последно: 1 август 2013 г. в 00:02
Преди повече от 500 години три деца се качили на вулкана Люляйляко между Аржентина и Чили и… не се върнали повече. Те били принесени в жертва. Добре съхранените им мумии са открити през 1999 г. и оттогава учените се опитват да възстановят последните месеци от живота на тези деца.
Нови данни сочат, че и трите редовно са приемали кока и алкохол, които вероятно са изиграли не просто церемониална роля.
Момченцето, момиченцето и „Люляйлякската дева”, както била наречено третото момиче (според новите данни тя е била на 13 години), са станали жертви на известния инкски обред капакоча, при който деца били убивани или оставяни да умрат на върховете на високи планини. Те са открити седнали в малко светилище, телата по естествен начин са се мумифицирали от студа и сухия климат на височина около 7000 метра над морското равнище.
Почти всичко, което учените знаят за живота им, е разказано от техните коси. Например „Люляйлякската дева” има дълги, сплетени коси, расли поне две години преди нейната смърт. През 2007 г. анализът на изотопи на въглерода и азота позволил да се открият забележителни изменения в храненето й, случили се около година преди смъртта – в обичайното й картофено меню се появили повече животински протеини и царевица.
Този път изследването не се ограничило върху храненето. Всичко, което циркулира в кръвта, в крайна сметка попада в косата. Когато учените измерили концентрацията на няколко ключови метаболита в плитките на девойката, станало ясно, че тя е започнала да приема повече кока и алкохол по времето, когато се е променил начинът й на хранене.
Максималният прием на кока е бил около половин година преди смъртта, а на алкохол – в последните седмици от живота й. Момченцето и момиченцето (те били 4-5-годишни) имали по-къси и по-зле поддържани коси. Те също употребявали кока и алкохол, но в по-малки количества.
Андрю Уилсън от университета в Брадфорд (Великобритания) и колегите му възстановяват картината по следния начин. Около година преди жертвоприношението девойката била избрана за акля, тоест бъдеща жена на божество. От този момент тя живяла отделно от семейството си под опеката на жреците.
Научили я да приготвя чича – напитка от царевица, която вероятно е била основният източник на алкохол в кръвта й. Колкото до листата от кока, то в традиционните андски култури и до днес към тях се отнасят с дълбока почит. Рентгенът показал, че девойката е дъвчела кока в момента на смъртта си…
Сложният религиозен обред капакоча е имал важно политическо значение, тъй като с него инките всявали страх в наскоро завоювани територии. Макар че писмени източници съобщават, че да станеш жертва, е било голяма чест, ужасът от смъртта бродел неумолимо.
Момчето. © Angelique Corthals
Когато ни е студено, треперим. Алкохолът нарушава този рефлекс и така подпомага бързото замръзване. Но коката, от друга страна, леко повишава температурата на тялото, карайки съдовете да се свиват. Следователно и едното, и другото едва ли са давани, за да се убие по-бързо жертвата.
Това е било необходимо, за да я потопят в състояние на дълбоко опиянение. Някои инкски мумии носят следи от черепно-мозъчни травми – вероятно жертвите не са искали да умират. Но девата от Люляйляко е починала мирно и без страх – няма признаци от повръщане и дефекация, които често съпътстват непоносимия ужас пред неизбежната смърт.
Съдейки по това, че девата е седяла със скръстени крака в обкръжението на приношения, тя не се е съпротивлявала на тези, които са я внесли в светилището.
Впрочем не е изключено тя да е задушена или отровена и едва след това да е отнесена в пещерата. Възможно е също девата да не е издържала по пътя към върха.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: ScienceNOW
