Преди петстотин години, през юни, испанският конкистадор и първи европеец, пристигнал на Американския континент – Хуан Понсе де Леон – се отправил по обратния път към Пуерто Рико от Флорида.
След като изучил източния бряг на Флорида, той обиколил полуострова и преминал покрай западното крайбрежие, стигайки до Шарлот Харбър.
Ако се вярва на легендата, пътешественикът е търсил източника на младостта – приказен ручей, една глътка от който е способна да продължи живота на всеки. Днес Флорида е любимо място за отдих на американските пенсионери. И едва ли има някой, който да не вярва на този мит.
И все пак един източник във Флорида, изглежда, наистина е способен да продължи живота. Най-интересното е, че той е радиоактивен.
В градчето Пунта Горда в местността Шарлот Харбър близо до пристанището се издига малък стълб, облицован със зелени плочки. На него има кранче, от което тече вода от артезиански кладенец. Четирите страни на съоръжението са украсени с корабчета – напомняне за Понсе де Леон. И там виси табелка, която гласи, че обектът превишава допустимото ниво на радиоактивност. Водата от кладенеца е богата на сулфати, придаващи й характерна миризма на развалени яйца.
Но нищо не спира местните жители. „Пиех от него всеки ден”, казва Гаси Бейкър, на 78 години. Тя се е учила да плува в басейн, който се пълнел с тази вода, а чешмата й била на път към училище.
Източникът се появил през 1894 г., а чешмата била поставена през 1926-а, със специално събрани средства от гражданите. В апогея на нейната популярност – в средата на ХХ век, се налагало на половин година да сменят кранчето.
Но времената се променили, развихрило се екологичното движение и през 1972 г. Конгресът приел Закон за чистата вода, според който Управлението по опазване на околната среда трябвало да установи допустимото ниво на различни замърсители във водата, включително и радий. Трябвало да се проверят всички източници.
През 1983 г. стигнали и до Пунта Горда: 9,2 pCi радий-226 в литър вода при норма 5 pCi! През 1986-а градският съвет за първи път се замислил да премахне чешмата, но местните жители се възпротивили. „Какво ли не замисляха – да я махнат, да я запечатат, да я преместят, заключат, и всеки път народът побеждаваше – казва 71-годишният Уилсън Харпър, когото всички наричат Водния Бил. – През последните петнайсет години са тихи като църковни мишки.”
Линдзи Харингтън, която работи срещу източника от 1997 г., разказва, че хората идват с пластмасови шишета и бидони, а веднъж мъж измил колата си с тази вода – вероятно за да продължи живота й.
По последни данни на Геоложката служба на САЩ радият се среща в 3–4% от водните източници в страната. Основно той присъства в райони, където има определени пластове планински породи с особен водно-химичен режим, от което във водата попада радий. Флорида е на трето място в списъка с областите, където има висока вероятност от такива процеси.
Золтан Сабо от Геоложката служба пояснява: водата под Флорида обикновено е затворена във варовик, който не попива и не събира радия. „Той е като лоша тоалетна хартия”, казва специалистът.
От друга страна, артезианските кладенци са бедни на кислород, което извежда част от радия от водата. Сабо не е изучавал източника в Пунта Горда, но не смята тамошното ниво на радиация за опасно. Според него учените, установили нормите преди трийсет години, са се изхождали от това, че човек пие по литър на ден в продължение на 70 години. Но дори и в този случай рискът от развитие на рак е 1 към 20 000. Пушенето е по-вредно от радиоактивната вода на Пунта Горда.
Ако местният източник наистина е полезен, то по-скоро това не се дължи на радия, а на магнезия – втория по разпространение минерал в човешкия организъм след калция. От недостиг на магнезий страдат над 80% от американците. Световната здравна организация препоръчва 25 мг магнезий на литър вода. Изследване, проведено в САЩ през 1977 г., сочи, че 150 000 случая на смърт годишно е можело да се предотвратят с добавяне на магнезий във водата.
Според Каролин Дийн, автор на книгата „Чудото на магнезия”, в източника на Пунта Горда се съдържат 46 промила магнезий, което го поставя на едно ниво със знаменитите минерални води Сан Пелегрино.
Освен това там се среща магнезиев сулфат, по-известен като английска сол, с която от незапомнени времена се правят вани за облекчаване на болки с различен произход.
Магнезият се премахва от обикновената бутилирана вода с обратна осмоза. Освен това в много водни източници се добавя флуор, който също противодейства на магнезия.
Магнезият е особено добър за възрастните – неговият дефицит расте с възрастта, тъй като организмът вече не усвоява така добре хранителните вещества, и се налага да го пият под формата на таблетки.
Водния Бил е забелязал, че източникът е особено популярен сред старшето поколение: „Обикновената вода се дезинфекцира с хлор, от което всичко придобива странен вкус. Затова хората идват тук, пият и си наливат от тази вкусна вода. Освен това тя не пречи на никакви лекарства. А магнезиевият сулфат помага да останеш в строя.”
Доколкото му е известно на Харпър, водата тук не е проверявана вече четвърт век, макар че препоръката е това да се прави ежегодно. Направеният по поръчка на сп. National Geоgraphic анализ показал 14,4 ± 6,4 pCi/л, докато Управлението по опазване на околната среда съветва да се сведе съдържанието на радий до нула.
Днес популярността на източника значително е намаляла. Харингтън отбелязва, че в продължение на няколко дни никой не се доближавал до източника. Ако някой дойдел, то това били само най-верните и лоялните потребители на водата.
Една от тях е Маргарет Баумхерд, която пие от „източника на младостта” от 1967 г. Тогава била малко над 40-те години и току-що била пристигнала в градчето. Тя си спомня, че понякога й се налагало да чака на опашка за чешмата.
Днес Маргарет е на 88 години и идва дотук от съседния Порт Шарлът с автомобила на дъщеря си. Възрастната дама наведнъж си пълни 40 шишета с вода, по галон всяко (общо около 150 литра). Женицата си пие само тази вода и си готви само с нея.
Източник: National Geographic
