Хиромантията като наука за наследствеността

Изглежда, още в далечни времена някой е забелязал колко са различни отпечатъците от пръстите и тези различия станали „печат” на човека. Това се случило дълго преди да бъдат признати от науката и влезли в нея през 1926 г. на годишна сесия на Американската асоциация на анатомите като самостоятелен отрасъл, наречен „Дерматоглифика”.

Сложностите и неповторимостта на папиларните линии са интригували такива умове като Аристотел, Парацелз и Нютон. А хиромантията – предсказанието на съдбата по релефа на дланите – е практикувана още от древногръцкия философ Анаксагор. В средновековна Европа щат „хиромант” е съществувал в двора на всеки монарх. Случвало се той да заема и длъжността астролог, тъй като западният вариант на хиромантията е тясно свързан с астрологията. Свидетелство за това е наименованието на различните линии и хълмове върху дланите.

Струва ли си да правим исторически екскурзии, за да изясним доколко постулатите на хиромантията съответстват на действителността? Достатъчно е да се убедим в това, че хора на една и съща възраст, починали в един ден, са имали линии на живота с различна дължина.

И все пак не бива да се отнасяме високомерно към братовчедката на дерматоглификата, макар че тя няма научна основа. „Хиромантите, подобно на алхимиците, успяват сред смесица от мистика, суеверия и шарлатанство да пренесат песъчинките житейски опит, който все още чака научното си обяснение”, казва Юлия Гусева, завеждаща катедрата по биология към Минския медицински институт. Думите й придобиват смисъл по отношение на дерматоглификата – наука, призвана да отговори защо хората от векове толкова внимателно се вглеждат в рисунъка на ръцете.

„Погледнете дланите си… Виждате ли тези ясни, дълбоки бразди, и на пръстите между фалангите също? Впрочем правилно е да ги наричаме флексорни гънки. Те се повяват при всеки от нас още преди раждането и остават неизменни цял живот – казва Татяна Гладкова от Научно-изследователския институт и музея по антропология към Московския държавен университет. – За специалиста, занимаващ се с дерматоглифски изследвания, флексорните гънки са нещо като топографски знаци, толкова необходими при изучаването на кожния релеф.”

Ето, например гънката под палеца, която в полукръг опасва възглавничката в неговата основа, е „линията на живота”. В центъра на дланта, между палеца и показалеца е петопръстната бразда („линята на ума”). Опитайте да сгънете пръстите – средния, безименния и кутрето. Ще видите колко ясно се проявява противоположната на тях трипръстна бразда („линията на сърцето”)…

А сега обърнете внимание на множество едва забележими кожни браздички, плътно покриващи цялата повърхност на дланта. Ето това са папиларните линии, които са обект на дерматоглификата.

През 1823 г. чешкият биолог Ян Пуркиние публикува подробно изследване на кожата и очите, където посвещава отделна глава на изучаването на кожния релеф на дланите. Той дори за първи път се опитва да класифицира пръстовите модели.

Но изминава не едно десетилетие, преди дерматоглификата да се оформи като самостоятелна научна дисциплина и преди в многобройни експерименти и наблюдения да се потвърди, че рисунъкът на пръстите е строго индивидуален за всеки от нас и с възрастта не се променя. Именно това постоянство на папиларните линии с тяхната неповторимост позволява на криминалистите още през XIX век да използват отпечатъците на пръстите като основна улика в опознаването на престъпниците.

Типовете пръстови модели се разпределят по земното кълбо с определена закономерност. Така например те ясно се различават при различните раси – подобните на примки се срещат по-често при европейските народи, отколкото при монголоидите. Както и при мъжете и жените – при последните преобладават дъгите.

Това е показател, че папиларните модели са генетично обусловени и се явяват един от признаците за наследственост. Но къде са разположени гените, отговарящи за индивидуалната структура на кожния рисунък, не е ясно.

От антропологията дерматоглификата смело хвърля мост и към медицината. Рисунъкът на пръстите не е произволна игра на природата. Учените са стигнали до извода, че това са условни сигнали на гените, отговорни за формирането на организма. Не е изключено именно в тях да е ключът към разгадаването на много наследствени болести.

Наследствените заболявания, предизвикани от количествени или качествени нарушения в хромозомите, водят след себе си забележителни отклонения в папиларния строеж и дори във флексорните гънки. Впрочем връзката между флексорните гънки и здравословното състояние засега е установена само в два случая. Първият, е когато на сгъвката между втората и третата фаланга на един или няколко пръста вместо две има само една огъната линия. Това свидетелства за различно по тежест наследствено отклонение от нормалното развитие.

Вторият случай е напречната, така наречена четирипръстна бразда. Тя е разположена там, където обикновено такава линия няма – между известните линии на „ума” и „сърцето”, а тези две линии в този случай отсъстват. Тази линия е известна от древни времена и с нея са свързани много поверия.

Досега не е ясно защо се образува четирипръстната бразда. Очевидно това е обусловено от различни причини, а понякога от цял комплекс от такива. Но учените са забелязали, че тя се среща доста често при тежко наследствено заболяване – синдрома на Даун, характеризиращ се със забавено физическо и психическо развитие, както и с понижена жизнеспособност.

Учените прилежно изучават „писмото” на ръцете при това и други заболявания. Интересно е, че няколко групи учени от Япония, САЩ и Русия едновременно и независимо един от друг са установили следния любопитен факт: при пациенти с инфаркт или страдащи от исхемична болест на сърцето по-често, отколкото при останалите, се среща папиларна линия тип кръг.

Индийски лекари съобщили за още една закономерност – те сравнили отпечатъците от пръстите и дланите на 90 болни от язва на дванайсетопръстника и контролна група от 64 здрави хора. При обработката на данните се оказало, че някои характерни дактилоскопични признаци може да служат като маркер на генетична склонност към язвена болест.

Всъщност в тези зависимости има известна логика. Ако при всички изброени заболявания се допуска наследствена предразположеност, то защо да няма връзка между гените, предизвикващи заболяването, и тези, които определят уникалния рисунък на ръцете?

Не е изключено някои от тях да се окажат дори разположени на едни и същи териториални участъци от ДНК. Така например вече е установено, че генът на рижия цвят на косите „анатомично” е вплетен в гена, кодиращ затлъстяването.

Статията е публикувана във в. ПРЕСА